Първото законодателство на Европейския съюз /ЕС/ за адекватни минимални работни заплати беше одобрено тази седмица от Европейския парламент. Законопроектът предвижда насърчаване адекватността на минималните възнаграждения, като основната цел е подобряване условията на живот и труд на европейците. Законодателният акт има четири ключови направления, обясни българският евродепутат Цветелина Пенкова:

"На първо място е насърчаването на колективното договаряне, за да се определят нивата и равнищата на тези работни заплати. На второ място е гарантирането на адекватни равнища на тези минимални работни заплати. Адекватни означава именно това да се покриват основните разходи на всяко едно домакинство с нивата, които бъдат определени. На трето място е да се подобрява ефективният достъп и защита на тази минимална работна заплата. На четвърто място се предвижда едно докладване към европейските институции за адекватността на минималните работни заплати, които да отчитат какви са нивата на минималната работна заплата, дали такива нива биха могли да покрият основните разходи на един работещ."

По данни на Евростат нивата на минималното заплащане в ЕС варират в широки граници. Най-високата минимална работна заплата получават в Люксембург - 2313 евро, а най-ниската - в България - 363 евро, което е 6,4 пъти по-малко. Според жители на Видин ситуацията у нас скоро няма да се промени. 

"710 лева ни е минималната заплата, което за нищо не стига, по принцип никога е взимаме 710, винаги са 490, има удръжки. Не смятам, че ситуацията ще се промени, защото нашият край е най-зле... Абсолютно за България говорим, не само за Северозапада, Северозападът е друга тема. Управляващите едно го мислят, народът - друго... Отчаяни сме от самите обещания, които казват, че минималната може би ще стигне 900 лева, което няма как да стане... Това е невъзможно, с тези дългове, не, няма шанс." 

Чуйте подкаста:

Целта на директивата е да гарантира достоен живот на работещите в целия ЕС, включително и у нас. Новото законодателство обаче не задава конкретни задължителни нива на минималната работна заплата, всяка държава членка ги определя сама. Директивата създава рамка и правила, спрямо които се очаква да се постигнат по-високи нива, както и основната цел за гарантиране на достоен живот, поясни Цветелина Пенкова:

"Тук е важно да се отбележи, че всяка една държава членка спрямо структурата на икономиката трябва да определи критериите, по които ще се гарантират нивата на минимална работна заплата. За България мога да споделя, че за да се повиши качеството на живот на хората и те да получат адекватно заплащане, е необходимо колективно договаряне. Това всъщност се насърчава и от въпросната директива. Вие правилно определихте, че нашата държава е с най-ниската минимална заплата в ЕС. Според мен трябва да се работи изключително много в тази посока, защото самата идея, че се прокарва една теза, че България може да привлича чужди инвестиции заради ниските нива на заплащане, за мен е неприемливо от икономическа гледна точка, тъй като това е знак за една ниска производителност. Напротив, ние трябва да се борим за по-вивосоко ниво на заплащане на работниците във всички сфери, за да можем да постигнем един сериозен икономически растеж и една икономическа конкурентоспособност на европейския пазар."

Законът е стъпка в посока намаляване броя на работещите бедни, както и на разликата в заплащането на мъжете и жените, смята евродепутатът.

"Ние трябва да работим в посока повишаване на производителността и постоянно повишаване на заплащането на работниците в нашата държава. Дали това ще спомогне за намаляване на разликата в заплащането на мъжете и жените? Да, със сигурност директивата ще има положителен ефект в тази посока, за решаването на този проблем. В момента всъщност по-голямата част от лицата на минимална работна заплата са жени. Тоест именно работата в тази посока се очаква да увеличи доходите на жените и те да станат по-конкурентноспособни на пазара на труда. Така че решаването на този проблем мисля, че ще има по-осезаеми резултати."

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Материалът е продуциран от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с "Dir.bg".