Причина за това са националните външни оценявания в тези класове. Това съобщи на пресконференция за новите учебни програми Евгения Костадинова - директор на дирекцията "Образователни програми и образователно съдържание" в МОН, предаде БТА.

По думите й в редица предмети е застъпен патриотичен момент, а целта била да се превърнат знанията в умения.

Предвижда се в седми клас да се изучава изцяло класическа българска литература - творби на Добри Чинтулов, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин и Йордан Йовков.

По история в седми клас се предвижда изучаването на България в контекста на световната история (18-и и 21-ви век), а по география - Европа, Балканския полуостров и мястото на България в него.

Това разпределение е свързано с националното външно оценяване в края на седми клас, посочи Костадинова.

Заради новото външно оценяване в десети клас се предвижда тогава да се изучава изцяло българска литература - всички класически автори, национална история и география на България, отбеляза Евгения Костадинова.

Тя съобщи, че в 11-и в 12-и клас учениците ще изучават само българска литература заради държавните зрелостни изпити в края на 12-и клас.

В 5 клас по литература се предвижда да се изучават основни норми и ценности на традиционната и фолклорната общност, като акцентът ще е върху митове, легенди и фолклора, но "ще присъства" и Христо Ботев.

В шести клас ще се изучава "светът и човекът в литературата", като над 50% от произведенията ще са на български автори. Сред тях са Иван Вазов, Елин Пелин, Христо Смирненски, Йордан Йовков, Веселин Ханчев.

Обучението по история е на хронологичен принцип и затова от пети клас се предвижда да се започне с Античността, обясни Костадинова.

Тя добави, че в шести клас ще се изучава Средновековието - от 5-и до 15-и век за европейската история, и от 5-и до 17-и век за националната история. В този период обаче 50% от програмата ще е свързана с родната история.

Националната ни история е проектирана също в осми и в девети клас, но на фона на световната история (16-и-19-и век в осми клас и 20-и-21-ви век в девети клас), обясни Костадинова.

Тя посочи, че ще се изучава история "до наши дни".

"История славянобългарска" се предлага да се учи в 9-и клас, защото там е хронологичното й място, но по история за Паисий Хилендарски и за неговата творба учениците ще са се запознали преди това в шести и в осми клас, коментира Костадинова.

В 8-и клас по литература се предлага да се учи Античност, Средновековие и Ренесанс, а в девети клас - Класицизъм, Просвещение, Романтизъм, Реализъм и Модернизъм.

Проектите предвиждат в пети клас да се изучава обща география на света и континентите Африка и Антарктида, а в шести клас - Южна и Северна Америка, Азия, Австралия и Океания.

В осми клас се предлага да се изучава обща физическа география, а в девети клас - социално-икономическа география на света.

"Съвместно съжителство" при "османско владичество"

Според новите учебни програми шестокласниците ще учат за устройството на Османската империя, както и за мястото на българите в системата на османската държава. В учебника ще пише за "съвместното съжителство"  в  "османско владичество", но ако учениците използват изразите "робство" или "присъствие", техните оценки няма да бъдат намалявани, обясниха от МОН.

"Преди да прочетете очакваните резултати за съвместното съжителство, много ви моля, върнете се по-нагоре в учебната програма и вижте, че има политическа система на Османската империя, което означава, че отново се връщам към това - характеристиката на тази политическа система ще я даде науката", каза експертът по история към МОН Радостина Николова.

Тя посочи обаче, че издателите на учебниците сами ще решават дали да използват понятията "османско владичество" или "робство".

"В последно време в историческото пространство, мисля, че отдавна затворихме един спор - присъствие, робство и така нататък. И се наложи един термин, който се използва - владичество. Това е начинът, който най-лесно може да обясни управлението на чужд владетел по българските земи. Произходът е гръцки - игемон, владетел и от там иго и "Под игото", добави експертът.

В отговор на коментарите, че православието и покръстването са изчезнали от учебниците, тя коментира, че те присъстват под термина "християнизация".

Випуск пропуска векове и континент

Децата, които в момента са в шести клас, няма да изучават Средновековието, стана още от новите учебни програми по предмета „История и цивилизация".

По сега действащата учебна програма Средновековието се изучава в осми клас. След две години, когато настоящите шестокласници ще бъдат в осми клас, ще влезе в сила новата учебна програма. Но в нея има разминавания между материала заради разместванията по предмети и така на практика един випуск ще изпусне цели исторически периоди.

От Министерството на образованието обясниха, че заради разместването на теми в годините пропуски нямало да има, а само повторения.

Сходна е ситуацията и по „География и икономика", където децата ще "изпуснат" континент Европа по същата причина.


От МОН  увериха, че диалогът с учителите ще продължи. Не е възможно обаче срокът за обсъждане на новите програми да бъде повече от 1 месец, тъй като, ако това стане, учебниците няма да може да бъдат отпечатани навреме.

Учители по география вече оспориха учебния план >>>



АНКЕТА: Приемате ли промените в учебните програми?