Рискът от загуба на живот в България при катастрофи е един от най-високите в ЕС

Институтът за пътна безопасност предупреждава за рисковете за националната сигурност

Снимка: Булфото

Рискът от загуба на живот в България при катастрофи е един от най-високите в ЕС

Институтът за пътна безопасност предупреждава за рисковете за националната сигурност

13:15 | 25 юни 2018 | Редактор : Калина Петрова 12 1454 Снимка: Булфото

Рисковете за националната ни сигурност се обуславят от факторите нарастващо неизпълнение на стратегическата цел за намаляване на жертвите от пътно транспортни произшествия /през 2017 г. загиналите са 178 лица повече/; Липса на държавна политика за ефективно управление на Безопасност на движение по пътищата /сегашната вече осма година не изпълнява целта си./; Липса на устойчиво законодателство; дефицит на експертиза и ресурси. Това се казва в становище на Института за пътна безопасност относно рисковете за националната сигурност.

Войната по пътищата

В началото на годината Институтът за пътна безопасност публикува Доклад за сигурността - "Анализ и предложения за намаляване на пътнотранспортния травматизъм", който ни показва нарастващото неизпълнение на посочените стратегически цели в Национална стратегия за подобряване безопасността в движението по пътищата в България за периода 2011-2020 г. Реалният брой на загиналите участници в движението при катастрофи през 2015 г. надвишава с 48 лица броя им през 2014 г. и достига 708 души. Броят на загиналите при пътни инциденти през 2016 г. остава отново 708 души. През 2017 г. се констатира спад с 26 лица спрямо 2016 г.. Тези данни съпоставени с прогнозния темп за намаляване на жертвите от Стратегията показват, че в 2014 г. загиналите са повече с 40 лица; в 2015 г. - 120 лица и през 2016 г. - 165 лица и през 2017 г. - 178 лица.

Виж още Кои правила за движение по пътищата нарушавате най-често?

От този анализ се вижда, нарастващо неизпълнение на стратегическата цел за намаляване на жертвите от пътно транспортни произшествия въпреки отчетеното намалението през 2017 г. с 3,67% на загиналите спрямо 2016 г.. Ако към горният анализ добавим оценка за вероятността от загуба на живот за участниците в движението, ще видим, че тя нараства още по-значително от нарастването на абсолютния брой на загиналите. Причината за това е намаляването на броя на населението на страната годишно между 40 000 - 50 000 души. През 2014 г. рискът за загуба на живот при тежест на пътно транспортни произшествия за всеки български гражданин е с вероятност 91.64%0000 (на 1 000 000 лица), през 2016 г. той нараства до 99.05%0000, през 2017 г. се констатира спад от 2.04 %0000 и достига до 97.01%0000 .

Данните на ЕК се показват, че рискът от загуба на живот в България е един от най-високите в ЕС и е около четири пъти по-висок отколкото в Швеция, Германия, Италия, Великобритания и Франция. Сравнението на състоянието на безопасността по показател убити на 1 000 000 лица посочва 2-2.5 по-висока смъртност по пътищата в нашата страна спрямо средно за ЕС.

Относително високия ръст на пътнотранспортни-произшествия и последиците от тях дава възможност да се говори за "война по пътищата" чиито жертви всяка година стават стотици граждани. На 27.05.2017 година на заседание на МС премиерът Бойко Борисов обяви война на "войната по пътищата". Реални действия до този момент не са констатирани. Няма промяна в системата на образованите по Безопасност на движение по пътищата, няма нов Закон за движение по пътищата, който да предложи нов модел за управление на Безопасност на движение по пътищата, административната процедура по налагане на наказания продължава да е все така неефективна.

Единствените усилия констатирани през този период са некоректно регистриране на пътно транспортни произшествия и причиненият от тях травматизъм. След направена справка в Министерство на здравеопазването се установи, че през 2017 година не са отчетени в регистрите на МВР над 2500 лица пострадали от катастрофи. На 16.09.2017 година вестник Труд публикува на първа страница заглавие "МВР лъже за жертвите на пътя". Разследване на журналисти от вестника констатира, че МВР не регистрира допълнително починалите лица в рамките на 30 дни от настъпване на пътното произшествие. Реакцията на МВР е светкавична, като спират да публикуват информация на сайта си за лицата с опасност за живота вследствие на катастрофи.

Политиката за сигурност на Република България и стратегията за нейното реализиране са насочени към осигуряване на благоприятна жизнена среда на българските граждани. Рисковете за сигурността на българските граждани от безрезултатните усилия на държавните институции и в частност МВР да се противопоставят ефективно на пътнотранспортния травматизъм превръщат този проблем в риск за националната ни сигурност. В резултат на пътно-транспортните произшествия националните икономики всяка година търпят загуби в размер над 2% от брутния вътрешен продукт. В България, където травматизмът и броят на ПТП са около 2.5 пъти по-високи спрямо средните в ЕС, това се равнява на 1, 8 мрд. лева.

ИЗБРАНО