Това каза в интервю за Дир.бг главният архитект на София Здравко Здравков.

Арх. Здравков: Строителният бум на жилища ще е до 2019-а >>>

Големи са обаче наследените проблеми, където има построени блокове без пътна и транспортна инфраструктура.

За решението на тези проблеми, за бетонирането на градинки в "Младост" заради реституирани имоти, за небостъргачите - ще има ли такива и къде в София, отговаря арх. Здравко Здравков.

- Има ли някаква регулация, някакъв механизъм, който да спре строителството в територии, където няма  обезпечена пътна инфраструктура? Подобен пример е "Малинова долина".

- Изобщо южните територии, като започнем от "Малинова долина", "Витоша",  ВЕЦ "Сименово", "Кръстова вада", "Манастирски ливади" - изток и запад, проблемите са горе-долу идентични - не е отчуждената улична регулация и средствата, които даваме като изкупуване на улици, обикновено не се вижда от хората. Т.е. ние първо трябва да придобием собствеността в земята, след което да изградим публичните мероприятия. Хората очакват да видят тротоари, улично обзавеждане, лампи, осветление, обаче те не могат да се случат преди да сме придобили собствеността.

Само анализът, който направихме за "Манастирски ливади" - изток, показа, че уличната инфраструктура, която е защитена с плана от 2001 г. е 300 000 кв. м. Ние сме придобили около 130 хил. кв. м, инвестирали сме огромни средства в изграждане на канализация, но крайният резултат все още не се вижда, защото тепърва ние имаме да придобиваме улици и да изкупуваме всички тези малки парченца, които са останали от нивите, които са попаднали в територията на комплекса.

Така че сериозната ни битка в момента е да не се разрешава строителство без да са проведени процедурите по отчуждаване и обезпечаване на достъп до имотите. Това, което въведохме като практика и го съгласувахме с г-жа Фандъкова, е да не се разрешава ново строителство без да са проведени мероприятията по придобиване на улиците, било то чрез дарения, изкупуване, чрез отчуждаване, но ново строителство не се разрешава.

Съответно не се въвежда в експлоатация, ако не са изградени улиците. Така че намерили сме решение на проблема, просто това кампанийно застрояване няма как да се случи без да са проведени мероприятията по придобиване на улиците от Столична община.

- В "Младост" обаче се случи друго - проблем се оказаха реституирани имоти, които в момента са междублокови градинки и строител иска да строи върху тях. Как може да се реши проблема там?

- Нека да се върнем в генезиса на проблема, който се корени във възстановяването на земята в комплексите. Защото основният проблем е възстановяването на частна собственост в урбанизираните територии.

Когато възстановяваш бивша нива, която не отчита принадената стойност на имота, защото при национализирането на нивите те са били предназначени за земеделски земи, те са били по периферията на малките селца около София и в един момент те се връщат в урбанизирана територия и то където има изграден градски транспорт, има ток, вода, канализация, публична инфраструктура. И в един момент цялото това производство, което се проведе през 90-те години и за съжаления няма край до ден днешен ни доведе в тази ситуация.

Ние имаме възстановена частна собственост в тези комплекси. Тези собственици през 2009 г., специално в "Младост", имат изработен план, който е предвидил там застрояване. И това, че Столична община поддържа тези частни имоти - коси ги, плеви ги, в един момент собственикът има влязъл в сила план от 2009 г. За съжаление през тези години от 2009 г. се срина пазарът, до 2015 г. никой не е строил, просто никой нямаше желание за строителство, а през 2015 г. цената на имота е скочила в пъти, той продава имота си на инвеститора, а той от своя страна на база на всички документи, които има, иска да се разреши строителство. През това време хората остават с впечатление, че тази градинка е ничия, или по-скоро общинска, защото тя се грижи за нея, и става поредния цирк.

- Какъв и изходът тогава - налагане на мораториум или друга мярка?

- Ние сме в една ситуация, в която имаме проведена реституция, влязъл в сила ПУП и той е вид граждански договор, който е между собствениците на имоти и хората, които живеят в апартаменти, като собственици на тях.

И когато казваме, че този план не трябва да се спазва, ние казваме, че не трябва да се спазва законът.

Ако този план не ни харесва има ред за процедура за изменение. Затова още в първите стъпки с госпожа Иванчева (районният кмет на "Младост" - б.р.) опитах да протегна ръка към нея - да седнем на масата, да дефинираме проблемните казуси в "Младост", които не се безброй. Сериозните казуси, при които буквално може да се строи под прозорците на хората, са не повече от 10.

Предложението ми беше да дефинираме тези казуси, да се търсят начини на тези хора да се предложат или общински имоти, или някакъв вариант в обект, жилищна сграда, да се търси възможност за учредяване право на строеж, изобщо да се намери някакво решение.

В началото проведохме няколко срещи, аз бях изключително градивен, в един момент се тръгна в посока да се решават нещата на ниво районна администрация, очевидно до настоящия момент няма решение на нито един казус.

Така че, решение на случаите има, но думичката мораториум е изключително опасна. Това означа, че не може да се направи нито едно публично мероприятие, не може да се направят улици и какво е мораториумът, освен да си заровиш главата в пясъка.

Т.е. ние отлагаме един проблем за след 3 г., за след 5 г. Аз идвам от бизнеса и не работя по този начин. И Общинският съвет не възприе тази идея. Как може с мораториум да си направя комфорта, защото в момента аз управлявам. Ами за мен това е най-лесно и за г-жа Фандъкова. Дайте да не строим и какво - да си скръстим ръцете или да сложа краката на масата, което е абсурдно. Така че мораториумът не е решение на проблема.

Мораториум беше наложен по отношение на управлението на Сакскобургготски за застрояване в комплексите, който колко време трая? В крайна сметка мораториумите не са решаване на проблема и хората трябва да разберат, че това е една популистка мярка.

- Има ли варианти да се разширят изискванията за разстояние от блок до блок?

- Действащата нормативна уредба е определена с Наредба 7, където са регламентирани отстоянията в комплексите - дали е добра или лоша, не е моя работа да коментирам, а да спазвам закона. Ако има предложение и от страна на професионалната гилдия, би трябвало вече да се разгледат с промени в Нормативната уредба, но плановете ви казват, че са влезли в сила 2009 г. и няма как да има обратно действие в един план, при условие, че той е уредил права на определен собственик. Нали се сещате, че след това се завеждат дела срещу Столична община и ги плащаме всички.

- А какво се случва с проекта "Гаранти Кози" в Младост"?

- Разрешение за строеж има, до колкото ми е известно инвеститорите правят нулевия цикъл, а докъде е стигнал - не го следя строителството. Считам, че инвестициите в града би трябвало да бъдат направени по начин, по който все пак се обезпечава достъпа до сградите и именно в тази връзка, инвеститорите на "Гаранти Кози" имаха предложение да изградят част от бъдещия бул. "Копенхаген", който свързва булевардите "Ал. Малинов" с Горубляне, поеха ангажименти за даряване на опреден брой имоти. Тези преговори се проведоха в районната администрация, а докъде са стигнали, наистина не съм в течение.

- Друг проблем, свързан със строителството в града, са т.нар. небостъргачи. Инвеститорският интерес към тях нараства и породиха доста социално напрежение. Докъде се стигна уреждането на този проблем?

- В София все още няма истински небостъргач, защото думичката небостъргач не включва сгради с височина 50 или 70 метра. В София отдавна има сгради с височина над 100 метра, като се започне с хотел Родина, Японският хотел е 98 м, сградата на Профсъюзите е 100 метра. Мисълта ми е, че никой не ги е наричал небостъргачи.

Идеята за места за високи сгради е да регламентираме места за изграждане на високи сгради като заложихме една промяна в Закона за устройство и застрояване на Столична община, която беше внесена от депутатите от ГЕРБ. Предстои тази седмица разглеждане и очаквам законопроекта да мине до пролетта, за да може да имаме ясни регламенти къде е мястото на високите сгради.

- Промяната ще засегне ли високите сгради, които вече имат разрешително за строеж. Например, планираният небостъргач на бул. "Черни връх", който ще бъде над 200 метра.

- За "Черни връх", която е за сграда 216 метра няма как да има обратно действие такъв план, такъв е законът. Идеята е оттук нататък сградите да не поникват на случайни места т.е. да има регламентирани определени зони за изграждане на високо строителство.

- Значи тази сграда на бул. "Черни връх" ще бъде построена?

- Не мога да кажа дали ще се построи, защото срещу процедурата има обжалване в съда, подадено от Инициативен комитет и е изпратено в Административен съд. Какво ще реши съдът, не мога да коментирам. Доста стъпки трябва да се извървят за строителството на такъв тип сгради.

- Кои са местата за високи сгради?

- Те са обезпечени с метро. Едната зона е около метроспирката при Интер Експо Център около "Цариградско шосе", с връзки към центъра, АМ "Тракия" и Околовръстен път.

Другата зона е в западната част на града. Тъй като предвиждаме развитие на метрото в западно направление от метростанция "Люлин" към Околовръстния път   - другото място е на пресичането на "Царица Йоанна" с Околовръстен път след изграждане на продължението на метрото, което да свърже метростанция "Люлин" с междинна метростанция между втори и трети микрорайон и връзка до Околовръстен път.

За останалите територии в града. Там, където имаше неограничени зони, т.е. в ОУП нямат ограничения кота корниз, слагаме съответните ограничения - т.е. тавани, които да не позволят да се появяват тук-там високи сгради с такава височина о 200 метра.

Слагаме ограничение от 75 м в територията, която е заключена между "Цар Борис", центъра, "Драган Цанков", "Александър Малинов" и Околовръстен път. Но пак казвам, това важи за зоните, които в момента нямат ограничение, защото повечето от зоните си имат ограничения - до 10,15, 26, 32. А останалите, които нямат сега ограничения им налагаме таван от 75 метра.

За развитието на историческия център на София и пешеходните зони, ще научите в продължение на интервюто с арх. Здравко Здравков.