Започва кампанията "Ръцете горе" срещу телесното наказание над деца. Кампанията е на Института по социални дейности и практики, финансиран от ЕК.

От института ще си партнират с други организации от чужбина. Фокусът им е да преобърнат обществените нагласи, че телесното наказание е социално приемливо и да помогнат да се информираме по-добре както за т.нар. "позитивно родителство", така и за това как да прекратим "педагогиката на шамарите".

Според проф. Нели Петрова - председател на Института по социални дейности и практики, в нашето общество има тенденция към по-добро разбиране на родителството.

"Има доста млади родители, които се опитват да търсят други начини да възпитават децата си. Искаме да допринесем за този процес, да стане по-интензивен, като дадем повече информация на родителите, за да се повлияе и общественото мнение. Има значение как реагират хората на това как възпитаваме децата си. За нас е важно повече хора да ни чуят, най-важното е родителите да мислят за това какво искат за децата си. Ако си дадат сметка, че шамарите не са безобидни, че отношението към децата всъщност гради тяхното отношение към себе си и после към другите, много хора ще се замислят и ще променят отношението към децата", каза проф. Петрова пред БНР.

Кампанията е част от цялостната дейност на института срещу насилието над деца. Според проф. Петрова обществото е по-скоро толерантно към шамарите, към лекото попляскване, но има сериозна промяна към отношението към боя, посочи тя и добави, че все повече родители смятат, че децата не бива да се бият.

"За съжаление, не са достатъчно тези, които смятат, че е добре да обмисляме всяко отношение, всяка дума към детето. Ние много нагрубяваме децата. Добре е да има дисциплина, да има граници, но е важно как го правим".

България е една от страните, забранили телесното наказание, посочи Петрова и добави, че има нужда от по-сериозна промяна, която по-ясно да каже какво е телесно наказание.

"Мисля, че това е сериозна манипулация, която се провежда и в която, за съжаление, се включват и се поддават включително и Конституционният съд", каза председателят на Института по социални дейности и практики