1989-а - годината на Голямата екскурзия. Така е известен процесът на масово изселване на български граждани от турското малцинство в страната, повратен исторически момент за България. История, събития, процес, засегнал над 360 000 души. Фамилии, семейства и съдби, изправени на кръстопът. Хора, принудени набързо да изоставят домовете си, за да погледнат към съседна Турция. Драмата е голяма. Недоволството повсеместно. Последствията... Да, те са многопластови, емоционални, дразнещи, обиждащи, но сред се тях се вплитат и едно, което остава в периферията на самите процеси - загубените млади поколения.

Вижте всички снимки тук >>>

В следващите редове ще припомним събитията, но ще отбележим и няколко неща, които може би не са правили досега голямо впечатление на пръв поглед. Факт е това, че Голямата екскурзия е изключително мащабен процес за България, който не се е развил от само себе си.

Политически и социално той е планиран, прогнозиран, задействан и изпълнен. Ефектът от него - въпросът на исторически анализ.

Кадри от гарата в Хитрино Снимка: Дир.БГ/Иван Григоров

Снимка: Дир.БГ/Иван Григоров

Голямата екскурзия освен политическо има и социално действие, както и своя чисто икономически ефект. Респективно той е и демографски, общностен и финансов. След Голямата екскурзия се забелязват тревожни резултати на показателите на държавната планова икономика.

Бягащите от репресиите на комунистическия режим след отварянето на границите към Турция през май 1989-а, е основен момент, който води след себе си преки икономически проблеми. За да се ограничи бързото изтичане на кадри от засегнатите от Възродителния процес райони, държавната власт търси спешно хора. През юли 1989 година МВР докладва, че повече от 160 000 работни места в районите с "възстановени имена" вече са изгубени и цели колективи не се явяват на работа, защото хората се стягат за пътуване към турската граница.

Проведена е мобилизация и са изпратени специалисти, войници и учащи се към предприятията и полетата в смесените райони, защото сривът в индустриалното производство и изоставянето на готова земеделска продукция е голям. Анализаторите разглеждат икономическите проблеми в два аспекта. Първият е рязката липса на работна ръка за кратък период от време. Вторият е масовото теглене от "екскурзиантите" на спестяванията им в ДСК.

От архивите на банката става ясно, че през юни 1989 година са изтеглени с 912 милиона лева повече в сравнение със същия месец на предходната година. През юни са закрити и 168 хиляди партиди на вложители.

Това води до възникването на бурна спекулативна търговия с долари, в резултат на която "на черно" заминаващите са готови да купуват щатския долар за 20 лева (6-7 пъти над тогавашната му цена "на черно"), а в отделни случаи и за 40 лева.

Кадри от пътя на Капитан Андреево Снимка: Дир.БГ/Иван Григоров

Снимка: Дир.БГ/Иван Григоров

Огромното теглене пък принуждава БНБ да реализира значителна парична емисия, а това вдига инфлацията. Последва регресивна позиция на кредиторите на НРБ, които практически спират отпускането на нови средства. Икономическият шок, свързан с последната фаза на Възродителния процес, е тотален.

Проблемите, които възникват вследствие на обезлюдяването до 50% на обширни райони, са изключително тежки за трудовия пазар в тях. Следва завръщане през последните месеци на 1989 година на много бежанци, но те се местят в други градове и села по чисто икономически причини. Човешките загуби от неродените в България млади поколения никога няма да бъдат пресметнати.

Датата 29 май 1989 г. е фундаментална за Голямата екскурзия. На този ден председателят на Държавния съвет Тодор Живков държи реч, предавана по БНР и БНТ. Първият в държавата отправя директно послание към Турция да отвори границата си, защото "... България е готова да пусне българските мюсюлмани в Турция. Времето за заигравки премина. Турция би следвало да отвори границите си за света, съгласно международните норми и договорености, както го направи Народна република България. Българският народ няма да падне на колене. Дълбоко се заблуждават онези среди, които лелеят надеждата, че ще могат да върнат колелото на историята назад към времената на Османската империя."

Дни след това става още по-директен: "Ние сме на прага на голяма психоза за изселване. Такава психоза на нас не ни е необходима, тя е добре дошла. Ако не изведем 200-300 000 души от това население, след 15 години България няма да я има. Който желае да се изселва, може даже с музика, с тържества да се изпращат при заминаването им."

По същото време турският премиер и бъдещ президент Тургут Йозал се обръща към българските мюсюлмани с думите, че "... нашите врати са отворени, братя, заповядайте".

Кадри от пътя на Капитан Андреево Снимка: Дир.БГ/Иван Григоров

Снимка: Дир.БГ

Действия на Живков не са импулсивни и самодейни, а са часt от големия план, разиграл се няколко години по-рано през Възродителния процес.

На 10 декември 1984 г. е разпоредено преименуването на "български граждани от турски произход във всички окръзи, където има такова население".

Първо са сменени личните имена в Кърджалийски и Хасковски окръг, а после и в Североизточна България.

Стига се до сблъсъци и жертви. За изключително краткия период на кампанията - до февруари 1985 г., са сменени личните документи на над 800 000 души. Сменени са и имената на покойните им роднини, а на места дори са унищожени мюсюлманските гробища.

Кадри от гарата в Хитрино Снимка: Дир.БГ/Иван Григоров

Снимка: Дир.БГ/Иван Григоров

Прелюдия към масовото изселване от лятото на 1989 г. обаче стават серия гладни стачки и протести в селища с турско население. Причината е приемането от Народното събрание на нов закон за задграничните паспорти. С него, считано от 1 септември същата година, се либерализира пътуването на български граждани зад граница, но сред турското население се разпространяват слухове, че новите паспорти са временна мярка и ще се издават избирателно. Изселническите настроения се смесват с искания за връщане на имената и на правото на общуване на майчин език.

През 1984/1985 г. в България избухват няколко атентата - жена е убита и 42-ма души са ранени на Централна гара Пловдив на 30 август 1984 г., 7 души загиват и 9 са тежко ранени при взрив в бързия влак за София на гара Буново на 9 март 1985 г.

Надига се недоволство сред мюсюлманите. На 20 май се организира масов митинг в шуменското село Пристое и до края на месеца протестите обхващат много други селища в Североизточна България - Каолиново, Шумен, Търговище, Омуртаг, Разград, Дулово, Исперих, Добрич, като стигат чак на юг - до Джебел. Хиляди настояват за връщане на отнетите им човешки и културни права и освобождаване на арестуваните около кампанията по смяна на имената.

На места се стига до безредици. Между 7 и 10 души загиват при сблъсъците в Каолиново, Тодор Икономово (Шуменско) и Езерче (Разградско), а стотици са ранени.

До падането на режима на Живков близо 40 000 се завръщат, преди да е изтекъл срокът на тримесечните им визи. До края на 1990 г. пък се прибират още 100 000 от изселниците.

Всичко приключва на 23 август 1989 г., когато турската държава едностранно затваря границата. Няколко месеца по-късно, през декември, Народното събрание и ЦК на БКП решават имената на българските турци да бъдат върнати.

Възродителният процес прекъсва протичащия преди него процес на постепенна интеграция и асимилация на мюсюлманите в България, предизвиквайки консолидацията на мюсюлманските общности и противопоставянето им на мнозинството.

Кадри от пътя на Капитан Андреево Снимка: Дир.БГ/Иван Григоров

Снимка: Дир.БГ/Иван Григоров

Балканските съседи на България и особено Югославия, Турция и Гърция отдавна имат последователна и брутална политика към останалите на териториите им след разпада на Османската империя чужди народностни групи, като ги депортират, разменят, прогонват и унищожават наведнъж или постигат това след десетилетие репресии и ограничения. Такива са съдбите на турското малцинство в Беломорска Тракия, на гръцкото в Мала Азия и Одринска Тракия, на арменското в Турция, на албанското и влашкото в Гърция, на българското мнозинство в Беломорието в Егейска и Вардарска Македония и Одринска Тракия.

Някои от причините за провеждането на Възродителния процес историците определят като искането за автономия на турците, възможна опасност от повтаряне на Кипърския вариант, растящата турска пропаганда, разрастване на ислямски фундаментализъм, а във вътрешен план спадът на раждаемостта на българите, съпроводен с двойно по-голям прираст сред турци и цигани.

Голямата екскурзия е момент от българската история, който винаги ще носи своя отпечатък, защото засяга фамилии, семейства и съдби, оставили своя отпечатък върху няколко загубени млади поколения.