Гледахте на живо в Dir.bg: Зеленият преход в земеделието – готови ли сме?

Трябва информация за сектора и координирани усилия на институции, бизнес и наука, коментираха експерти от всички сфери на събитието Green Transition 2022

16:32 | 10 юни 2022 | Автор : Гергана Костова 7 1468 Колаж: Dir.bg

България ще трябва да намали употребата на пестициди в земеделската си продукция наполовина и да осигури възможност за 25% биологично земеделие. С 50% трябва да бъдат намалени и продажбите антимикробни средства за отглеждането на животни. Амбициозните цели на ЕС са част от Зелената сделка и важат за всички държави-членки, но може ли българското земеделие да постигне заложените цели до 2030 г. и какъв е пътят за това? Темата коментираха експерти по време на участието си в организираната от Dir.bg и 3E-news международна конференция Green Transition 2022: "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход".

Green Transition

Липсват информация и координирани усилия, за да може предизвикателствата да се превърнат във възможност за земеделските ни производители. Секторът е тежко подценяван по отношение на зеления преход и тази дискусия е полезна за решенията, които стоят пред държавата, посочиха експерти от бизнеса, политиката, науката и академичните среди.

Всяка от страните-членки тръгва от различна стартова позиция в осъществяването на целите в сектор земеделие. Те са амбициозни, но постигането им е реалистичен сценарий, смята държавният експерт в Министерството на земеделието Аделина Стоянова.

"България е една от страните, в които употребата на пестициди е на сравнително ниско ниво. Не така стои обаче въпросът с биологичното земеделие - ние сме от малкото държави-членки, при които то тръгва от много нисък процент. Изключително важно е ясното разписване на всички стъпки, за да можем да достигнем заложената цел от 25%", казва още Стоянова на базата на направен анализ на приоритетите. Войната в Украйна обаче налага преосмисляне на амбициите в земеделието, в това число и биологичното земеделие, поради нарушения баланс на хранителните доставки оттам.

"Най-голямото предизвикателство ще бъде в баланса между продоволствените нужди и високите екологични цели, които сме си поставили", допълни земеделският експерт.

Какъв е националният ни интерес?

"Трябва да знаем къде е нашият национален интерес, какви са нашите национални цели. Това са основните положения, които първо трябва да защитим на ниво Брюксел и след това да приложим тук, защото от нас се очаква да пишем законодателство, на което да стъпи Зелената сделка", коментира и Пламен Абровски, председател на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите.

Абровски сподели още, че е бил изненадан от оповестеното по време на форума проучване на "Тренд", че над 50% от българите нямат представа какво представлява Зелената сделка и какво отражение ще има върху живота и върху бизнеса. Една част от производителите не разбират ценностите на Зелената сделка, връзката между бизнеса, министерството, науката и институтите е скъсана. А без тази връзка няма да се справим, посочи още народният представител.

Има възможности, но никой не знае за тях

Липсата на информация за конкретните стъпки на сектора при зеления преход е сред основните проблеми, стана ясно още по време на дискусията.

Всички тези параметри - 50% намаляване на пестицидите, 25% биологично земеделие са цел на европейско ниво. Някои от страните-членки вече казаха, че няма да дадат количествено измерими стойности в своите планове, не сме длъжни да слагаме в своите стратегически планове каквито и да било числа, каза и Светлана Боянова, председател на Институт по агростратегии и иновации и бивш зам.-министър на земеделието.

"Данните, от които тръгваме за ситуацията в българското земеделие не са много сигурни - употреба на пестициди и продадени пестициди например не е едно и също. Имаме бележки по отношение на иновациите и цифровизацията и трябва да си подобрим плана в тази част. Инвестициите в цифровизация на селското стопанство ги има, но те не са акцент. По много от важните теми нямаме написана и дума. Трябват много информационни кампании за това какво би могло да означават конкретните параметри по Зелената сделка за всяко отделно стопанство. Никой земеделец няма да чете план от 1200 страници и да си го превежда", обясни Боянова.

Зле сме в иновациите, иначе земеделието може да подобри качеството на живот

Иновациите са тези, които могат да дадат решение на основните и най-сериозните проблеми в земеделието и могат да го превърнат в сектор, който да допринася за подобряване на качеството на живот в страната и да я направи разпознаваема на глобалната сцена. В това отношение в България тръгваме от доста ниска стартова позиция, стана ясно и от презентацията на проф.Теодора Георгиева от Стопанския факултет на Софийския университет и главен експерт към Фондация "Приложни изследвания и комуникации". Страната ни е на едно от последните места по разбиране и възможност за използване с цифровите технологии в земеделието

"Иновационната активност е слаба в България, а там където я има, правим неща, през които светът вече е минал. Проблемът с човешките ресурси стои и в основата на липсата на резултати с другите сфери. Излизат нови професии, бизнесът е пасивен и не подготвя специалисти, които да отговарят на неговите потребности. Взаимодействието между наука и бизнес почти отсъства - звената не си говорят."

Стара Загора става първата водородна долина

Стара Загора да стане първата водородна долина в България в контекста на посоката на водородната икономика, която ЕС поставя на преден план - такава амбиция заяви и проф. Дария Владикова, учен от Тракийския университет и специалист по водородни технологии.

"Така ще решим много сериозни екологични проблеми и можем да построим фотоволтаици - това е регионът, в който имат над 1600 гигачаса слънцегреене. Работим за плавен преход в този регион, за да го направим зелен. Това би създало 7500 нови работни места. За сравнение - 8000 са тези, които трябва да бъдат закрити в "Марица - Изток". Водородът е най-големият възобновяем източник на Зелената сделка. Тази складирана енергия се транспортира където искате и се използва както искате. В момента се разработва селскостопанска техника на водород и след 5-6 години ще е масова. Ако не действаме сега, ще закъснеем", категорична е проф. Владикова. Зеленият преход ще окаже влияние и върху износа на зеленчуковата продукция.

"Много скоро на нашите стоки ще има етикет колко въглеродният отпечатък от продукта и ако надвишава определени нива, няма да може да се внася на територията на ЕС, а това важи особено по отношение на използваните торове за продукцията."

В дискусията се включиха и представители на земеделските производители и животновъдите, които поискаха да бъдат включени в изработването на конкретните планове.

"В момента е трудно да преценим дали ще бъдем изправени пред ограничения или пред възможности. Засега думата ни не се чува в плановете и политиките, които се изработват. И все още е трудно да си представим как зеленият преход би се отнесъл към нашето земеделие. Говорим за смели решения, за които трябва да се подготвим", коментираха те.

Сесията е част от програмата на Международната конференция "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход". За втора поредна година събитието фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си.

Конференцията беше организирана от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog, Клийнтех България, TotalEnergies EP Bulgaria.

Green Transition 2022 се осъществи с медийната подкрепа на БНТ, БНР, bTV Media Group, БТА, Bloomberg, Bulgaria on Air, Евронюз и OFFNews.bg.

ИЗБРАНО