Иновациите винаги водят света към нови достижения. Именно заради това те са портал към новите възможности за цялата икономика. Разбира се, основно бизнесът е двигателят за иновации, но държавата е отговорна за подпомагането на екосистемата, в която да се развиват и разработват подобни проекти.

В третата паралелна сесия на конференцията на международната конференция Green Transition 2022: "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" вече започнаха точно тези дискусии и представяния на визиите на различните компании, които имат потенциал да променят или създадат нови икономически сектори. За втора поредна година събитието фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си.

"Важно е точно сега да се изградят местни иновационни екосистеми и да се свържат на европейско ниво, защото сме на ръба на нова вълна от иновации, а Европа e готова да поведе останалите по този път. Тази нова вълна e концентрирана дори и към deep tech и стартъпите", обясни наскоро и еврокомисар Мария Габриел.

Дали карго полети без пилоти, или измерване от разстояние на потребената вода и ток, или термална камера в спалнята, която да ни предупреди, че ни дебне инсулт, а защо не и екобрикети от утайка от кафе - това не е бъдещето, а настоящето, което вече държат в ръцете си мечтателите със стартъпи, които разказаха как го правят. Те не просто са поели с иновациите напред, но очевидно са и сред най-смелите, пионерите на Зеления преход. Онези, които всъщност правят така, че да има "Зелена сделка".

"Иновацията наистина може да бъде в основата на "Зеления преход", и то със стартъп решения. Имаме нужда да насърчим процеса на по-силната интеграция между големите компании. Тези примери на стартъпи са много хубави, но не бива да останат бели лястовици", заяви модераторът на дискусията Милена Стойчева, която покани всички участници да се присъедият към Българския иновационен форум. "Имаме нужда от по-голяма критична маса, да си сътрудничим и заедно да реализираме този "Зелен преход", посочи Стойчева. 

Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

А "белите лястовици", които й правеха компания, разказаха за зеленото пионерство след приветствието на вицепремиера по иновациите Даниел Лорер.

Мениджърът стратегически партньорства на Дронамикс - Лулчо Георгиев, обясни какво прави самолетът без пилот, наречен "Черен лебед" или просто карго дрон. Той е създаден за транспорт на карго товари от екип наши авиоинженери. Лети без пилот и не използва керосин, който е един от най-големите замърсители.

Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

"И освен това е самолет, който няма пилот на борда, управлява се напълно дистанционно. Това позволява да не се правят обратни полети за прибиране на пилота, може да пътува до всяка точка на света. Това е решение което дава до 4 пъти по-ниска цена от съществуващата и позволява да намалим вредните емисии. Ние ползваме биогорива, но до две-три години се надяваме да използваме синтетични горива", похвали се предприемачът. След това прави планове да преминат вече към използване на зеления водород като технология за задвижване на самолета.

"Транспортната индустрия е ключова за зелената сделка. Живеем в един доста глобален свят, където стоки биват транспортирани ежедневно. Проблемът е, че има голямо търсене, но няма достатъчно предлагане. Същевременно въглеродните проблеми натискат индустрията да се промени", обясни той мотива, вдъхновил 100-членния екип да търси зеления подход. "Затова ние имаме мисията с нашето решение да направим едно универсално решение, да бъде по-екологично съобразно и да реши голяма част от логистичните пречки пред индустрията", обобщи той.

"Измервай умно, потребявай разумно" - пък е мотото на стартъпа ThingsLog, чийто продуктов мениджър и съосновател е Николай Милованов. "Човек, който прави стартираща компания, той никога не трябва да гледа назад. Той трябва да гледа твърдо напред". Зеленият преход е възможност. Обществото има нови нужди. И технологията трябва да отговори на тези нови изисквания", каза Милованов. Продуктите на компанията събират данни от производствен цикъл, измерват и наблюдават от разстояние, да подпомагат по този начин да се пести вода и електричество. "Има нужда вече от подобни системи, с които да управляваме тези ресурси. Човек може да има виртуални централи, разпръснати по света, и по този начин да ги управлява", заяви предприемачът, макар и в началото компанията да преживяла разочарование, защото не й провървяло с първия продукт в родината, а но пък в него повярвали партньори от Ирландия.

Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

Мениджърът бизнес развитие на друга иновативна компания - Kelvin Health, Евгени Косев, пък започна изложението си със заключението, че всеки от нас у дома има термометър и апарат за мерене на кръвно. "Но представете си, че имате устройство, което следи вашето здравно състояние и алармира, когато има предпоставка вашето здравословно състояние да се влоши", каза Косев. Камера за заснемане на термални образи, разработка на компанята, деликатно следи здравето ни от разстояние - в банята или в спалнята. Виждат мястото и приноса си най-вече в здравеопазването и вече си партнрат с клиники.

"Мечтата ни е един ден да имате подобна камера във всеки дом, която да следи и да прави диагностика на всеки", казва Евгени Косев, а в силата на техния продукт и неговата роля в медиците вече е повярвал и проф. Иво Петров. Благодарение на едно устройство на Kelvin Health само преди десетина дни е било засечено състояние на прединсулт и човекът е бил спасен.

"Всяка минута по света се изхвърля по един камион с пластмаса. Отпадъкът може да бъде не пречка, а ресурс. Опитваме се да променим мисленето на хората", пък каза Иван Боров, основател на Wasteful, компания с отношение към кръговата икономика и "Зеления преход". Стартъп компанията или своеобразна децентрализирана фабрика за строителни материали от нерециклирани отпадъци, може да помогне за цял един паваж, може да изгради улица и друга инфраструктура. "Ако превърнем този отпадък в инфраструктурни продукти, тяхната стойност ще бъде над 8600 евро. Ние не трябва да направим преход, а скок в мисленето си", убеден е иноваторът, "защото никой не иска полета с отпадъци". И това е инфраструктура, която е нужна на всеки град, независимо дали сме в преход или във война. Никой не иска полета с отпадъци", категоричен е Боров.

Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

Освен стартъпите в дискусията на зелените пионери се включи и Техническият университет във Варна. Проф. Тодор Ганчев представи най-новия проект на учебното заведение, върху който работят от три месеца - "Илиада" или цифров двойник на Световния океан, който би могъл да се използва в най-различни индустрии. Проектът е финансиран от "Зелената сделка", той е един от флагманите й и е насочен към създаване на икономика с по-малък разход на горива, а по-устойчиво бъдеще на нашите деца, каза професорът. Екипът му се занимава с разработки на световно ниво в областта на търсене на иновативни решения в облака и на изкуствения интелект. Имаме 56 партньори на три континента, обобщи той.

"Ние сме се насочили към конкретен проблем. Морският трафик е важен за нас като град, чиято икономика е базирана на транспорт на материали. Варна е град на мъглите, това означава, че корабите остават на рейд, но през това време двигателите им работят", разказва професорът. И съответно, разходва се и гориво. "В рамките на проекта създаваме среда и нови технологии, за да имаме реален продукт, който да помогне на диспечерите, които управляват трафика", обясни той. Така и при мъгла, корабите няма да стоят на рейд, а с помощта на високите технологии ще имат възможност да се придвижват.

"Технологиите ще продължават да оказват голямо влияние върху нашия живот", категоричен е Петър Торнев, директор на Технологичен център на Accenture България, компания за дигитална трансформация. Фирмата е съсредоточена върху устойчивостта на тези технологии. Защото през 2007 г. технологичният сектор е доплинесъл за увеличаване на въглеродните емисии с 1,5%, днес този процент достига 4%, а прогнозите са, че до 2040 ще се е повишил до 14 на сто. А по-малко от 7% от компаниите по света имат такава интегрирана система.

"Стартъпите го показаха, че ползват възобновяеми източници, това е много ключово нещо, защото все повече и повече стартъпи използват този модел", каза Торнев. Самите технологии трябва да се направят по-устойчиво. Всичките технологични гиганти трябва да започнат да мислят да използват зелени техники за обучение на инженерите си", вярва Торнев.

"Едва 10% от глобалните разходи са насочени в облачната инфраструктура", каза Никола Апостолов, директор бизнес развитие на Tiger Technology. Иновативната компания прави нови разработки за водещи чужди компании, например, за видеонаблюдение на летища. Помага да бъдат управлявани, съхранявани и архивирани данни с огромен масив много по-екологично с помощта на добавената стойност на изкуствения интелект. "Абсолютна истина е, че иновации се постигат с колаборация с умни хора, които са в залата. Ние сме в стартъп режим и амбицията ни е да работим в посока модернизация на здравеопазването", обобщи Апостолов.

Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

"Бих споделила искрено, че нашият екип дълбоко си мечтае след някоя и друга година да сме на вашите места", каза абитуриентката Ния Неделчева от Математическата гимназия в Русе. Тя е едно от четирите момичета, създали ученическа стартъп компания, а продуктът им - екобрикети от утайка от кафе и дървесни стърготини, вече е изследван в лаборатория и оценен по достойнство -  изобщо не замърсява околната среда. "Можете да си представите колко кафе се изпива всеки ден. Защо утайката да се изхвърля в природата, вместо да се направи един екологичен продукт?", убедена е Ния, която мечтае ученическият проект да се превърне в бизнес.

Мариана Хамaнова, изпълнителен директор Cleantech България, пък разказа как нейната организация подкрепя подобни идеи, които "имат заряда да водят до трансформация".

"Трябва да се фокусираме върху секторната специализация на регионите. Трябва да се концентрираме и извадим силните страни на всеки един процес. Трябва да се намира много бързо финансране на малки пилотни проекти", смята Хаманова, която подкрепя стартъп компании от 10 години.

По време на панела адвокат Петя Мургова, управляващ съдружник на "Мургова и партньори", пък отправи съвети към всички иноватори - да знаят как да защитят своя интелектуален продукт и търговската му тайна, защото иде реч за "един много ценен нематериален актив", който може да ни откраднат конкурентите, ако не защитим достатъчно надеждно.

Модератор на сесията беше Милена Стойчева, а останалите участници с презентации бяха:

  • Проф. Тодор Ганчев, заместник ректор на Технически университет - Варна
  • Лулчо Георгиев, мениджър стратегически партньорства на Дронамикс
  • Инженер Николай Милованов, продуктов мениджър и съосновател на ThingsLog
  • Евгени Косев, мениджър бизнес развитие на Kelvin Health
  • Мариана Хамaнова, изпълнителен директор Cleantech България
  • Иван Боров, основател на Wasteful
  • Петър Торнев, директор на Технологичен център на Accenture България
  • Никола Апостолов, директор бизнес развитие на Tiger Technology
  • Адвокат Петя Мургова, управляващ съдружник на "Мургова и партньори"

Конференцията Green Transition 2022: "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" е организирана от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog, Клийнтех България, TotalEnergies EP Bulgaria.

Green Transition 2022 се осъществи с медийната подкрепа на БНТ, БНР, bTV Media Group, БТА, Bloomberg, Bulgaria on Air, Евронюз и OFFNews.bg