"Галъп": Все повече българи разпознават "фалшиви новини" ежедневно

58,8% у нас твърдят, че по-скоро не одобряват действията на Владимир Путин в Украйна. 23,3% обаче не крият, че по-скоро одобряват тези действия, показва социологическо изследване

Снимка: Shutterstock

"Галъп": Все повече българи разпознават "фалшиви новини" ежедневно

12:12 | 20 юни 2022 | Редактор : Елена Бейкова 35 1605 Снимка: Shutterstock

В контекста на руската инвазия влиянието на фалшивите новини у нас расте, а българите са осезаемо скептични към медийната информация за войната, която достига до тях. Сред източниците на информация като цяло първо място заема телевизията, а от телевизиите в България като най-обективна се възприема обществената телевизия. Българските обществени медии успяват да компенсират по-голямата аудитория на търговските оператори с по-осезаемо доверие от страна на потребителите.

Това са част от изводите в изследване на информационната среда у нас, проведено от "Галъп интернешънъл болкан" сред 1003 пълнолетни българи, между 2 и 10 юни тази година.

Войната

58,8% у нас твърдят, че по-скоро не одобряват действията на Владимир Путин в Украйна. 23,3% обаче не крият, че по-скоро одобряват тези действия. Сред втората група най-вече личат по-възрастни хора, респ. привърженици на политически сили, които са традиционно в по-голяма степен проруски.

В същото време, 50,7% намират, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна. По-скоро достоверна - това отговарят 25,9%. Останалите се колебаят. Данните будят тревога по отношение на цялостното доверие в медийната среда, макар в отговорите на въпроса може би да се отразява и традиционният в такива случаи скептицизъм по инерция, показва анализът на "Галъп интернешънъл болкан".

Тук най-възрастните хора реагират и с по-сериозно упование в медийната информация - което явно кореспондира с по-традиционни схващания. Това обаче на свой ред събужда и известна тревога за потенциалните нива на бдителност сред по-възрастните по отношение на потенциална дезинформация.

Снимка: GALLUP International

Фалшивите новини

На този фон 35% свидетелстват, че срещат новини, които могат да определят като фалшиви, всеки ден или почти всеки ден. 24,1% споделят за фалшиви новини няколко пъти в месеца, а 11,3% - поне веднъж месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а около една пета от отговорите показват колебание в определянето на честотата.

Преди четири години световната Асоциация "Галъп интернешънъл" направи подобно сравнително изследване, включително и в България. Сравнението с времето преди години показва, че ако сега делът на свидетелствата за всекидневни фалшиви новини е 35%, той всъщност е нараснал с 12 пункта в сравнение с предишната регистрация. Спадат дяловете на по-рядка среща с такава информация. Спада и "сивата зона" на онези, които не могат да определят. Според изследователите с времето съзнанието за този проблем нараства, а общественото възприятие за честотата на неговата поява расте.

Разбира се, две точки във времето не са достатъчни за отбелязване на тенденция. Но осезаемото усещане за зачестяване на появата на фалшиви новини е достатъчно тревожен симптом.

Снимка: GALLUP International

Източниците на информация

Основен източник на информация остава гледането на телевизия - 53,1% от запитаните посочват този тип медия като източник номер едно. Веднага след това идват социалните мрежи в интернет - 22,3%. 16,6% посочват като основен източник други сайтове в Интернет. Далеч назад като основен източник на информация остават радиото и четенето на вестници.

При младите групи социалните медии вече са абсолютен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.

Снимка: GALLUP International

От българските телевизии като най-обективна по отношение на информацията се възприема обществената телевизия (32,5%), следвана от големите частни телевизии (28,1%) и по-малките частни телевизии (15,9%).

Като цяло, българските медии са предпочитани пред чуждестранните - 39% казват, че българските медии са верен източник, докато 28,3% биха предпочели чуждестранни. Не е малък обаче и делът на колебаещите се - 32,7%. Последното означава, че или подобен въпрос пред респондентите на практика не стои, или пък действително доверието в медийната среда е като цяло разклатено.

Снимка: GALLUP International

Когато става въпрос за доверие сред публиката, обществените медии у нас като цяло успяват да "изравнят резултата" на търговските медии, и практически равни дялове от съответно по 33,8% и 35% избират единия от двата типа медия.

Това е сериозна новина на фона на факта, че големите търговски медии имат осезаемо по-голям обхват и възможности. Националните радио и телевизия явно успяват да събудят усещане за достоверност на фона на пазарната логика, коментират от "Галъп интернешънъл болкан".

ИЗБРАНО