"Галъп": Половината българи бъркат пълен и кратък член

Как е правилно да се напише: "Магазина се премести" или "Магазинът се премести"

13:53 | 21 май 2018 | Редактор : Лилия Чалева 93 4893 Снимка: Булфото

Явно почти половината пълнолетни българи имат проблеми с правилото за пълния и краткия член. Това е един от изводите на изследване на "Галъп интернешънъл", проведено в навечерието на деня, в който честваме просветата и културата, а заедно с нея - и грамотността. Проучването е направено от 11 до 18 май сред 816 души и е представително за пълнолетното население на страната.

Социолозите са задали въпроса как е правилно да се напише: "Магазина се премести" или "Магазинът се премести", като е даден и възможен отговор "И двете са верни". 53 на сто знаят, че се пише "Магазинът се премести", но останалите или мислят, че е "магазина" (16 на сто), или се надяват и двете да са верни (15 на сто), или пък признават, че не знаят (16 на сто).

Оказва се, че младите хора отговарят като че ли по-вярно - 61 на сто сред хората на възраст от 18 до 25 години са дали верния отговор, докато сред хората на възраст над 66 години този дял е 38 на сто. В голяма степен правилно отговаря и групата на хората на възраст от 56 до 65 години. Хората с по-високо образование отговарят и по-правилно.

Снимка: Галъп

"Примерът може би не беше от най-лесните, но пък този тип надписи из българските населени места са разпространени и често обсъждани. Затова и беше любопитно да се разбере каква е картината", отбелязват от "Галъп".

По отношение на другата традиция по това време на годината - абитуриентските балове - повечето пълнолетни българи не харесват начина, по който те се провеждат напоследък, показва изследването. 56 на сто се изказват негативно, а 27 процента - позитивно; останалите се колебаят. Младите обаче по-скоро го харесват, като на възраст 18-25 гоодини одобрението стига близо 70%. 70% пък е неодобрението в групата 56+.

Изследването е проверило и и отношението към твърдението "Не е необходимо да си прочел много книги, за да живееш добре". Това твърдение звучи двусмислено - то може да е констатация, но може да изразява и съжаление, а дори и одобрение. Точно защото е многозначно, то разкрива достатъчно любопитна обществена картина. На практика няма разлика в отговорите на различните демографски групи, отбелязват от "Галъп".

Резултитати показват, че и млади, и стари по-скоро са на мнението, че не е нужно да си чел много книги, за да живееш добре - 53 на сто се съгласяват с това мнение, а 35 процента не се съгласяват. Останалите се колебаят.