Езикът на предизборната кампания: клишета, агресия и "нищоговорене"
Езиковеди предупреждават, че речевата агресия вече надхвърля политическия контекст и влияе върху поведението на младите хора
Чуйте статията:
Политическият език, речевата агресия и широката употреба на клишета в предизборната кампания бяха във фокуса на анализ в ефира на БНТ, където езиковедите проф. Владислав Миланов, доц. Диляна Денчева и д-р Антонета Начева обсъдиха влиянието на начина на говорене на политиците върху обществото и последиците от разминаването между думи и действия.
Проф. Владислав Миланов предупреди, че речевата агресия се е превърнала в сериозен обществен проблем, който вече надхвърля политическия контекст и влияе върху поведението на младите хора.
"Тази речева агресия премина границите и като че ли стана изключително цинична. Изразява цинично мислене, изразява това цинично говорене, което става модел на подражание и за това като че ли ние наблюдаваме и сред подрастващите, все повече прояви на речева агресия, която често прераства и в физическа агресия", каза той.
Езиковедът подчерта, че рано или късно речевата агресия прераства в физическа агресия. Според него този процес е наблюдаван от 20 години години и политиците носят пряка отговорност.
"Много ни се иска това да е големият урок на българските политици след тези избори. Да разберат, че езикът е оръжие и това не е клише. Да разберат, че езикът ги наказва, защото не може да се говори безотговорно, защото не може винаги да се крием зад клишетата и да размиваме тази своя отговорност", каза проф. Миланов. И даде примери с честата употреба на думи като като приоритет, визия, стартиране, ресурси, отговорност, най-добрите.
"Образованието винаги е приоритет", "здравеопазването винаги е приоритет". Когато ние чуваме това, много ни се иска то да бъде една действителност, да бъде реалност. Когато обаче се получава разминаване, става това, което на жаргон ние наричаме нищоговорене."
В разговора бе поставен въпросът за езиковите практики в предизборната кампания и използваните клишета.
Д-р Начева даде няколко примера, като "крайно време българският избирател да спре да настъпва една и съща мотика 36 години".
"Имаме прекрасни примери за нищоговорене, като например "аз съм живял 5 години в Брюксел и съм се занимавал с разни неща, познавам разни хора и поназнайвам туй-онуй", допълни тя.
Д-р Начева изтъкна, че има и много примери за използване на клише и образност, които се използват като опорка с цел злепоставяне на опонентите, като: "Това, което ние ще направим, е да премахнем туморното образувание на олигархичния модел".
Доц. Диляна Денчева обърна внимание на ролята на клишетата в политическата реч, като обясни, че те първоначално са били силни и образни изрази, но с времето и прекомерната употреба губят своята стойност и се превръщат в празни формули.
Доц. Денчева обясни, че много от клишетата, преди да станат клишета, са били попадения и това, което ги е направило клишета е тяхната масова употреба.
"Преди да станат клишета са били образни, са били попадения. Именно това ги е направило клишета, защото са започнали да се употребяват много масово", каза Денчева
"Но когато едно изразно средство се употребява твърде често, то се изтърква, то се конвенционализира, става скучно и губи своята стилистична стойност."
Тя коментира, че в политическото говорене е добре да се залага на конвенционални средства, за да е сигурен човекът, който говори, че те ще бъдат правилно разбрани и ще достигнат до реципиента.
"Но понякога е добре речта да се разнообразява. Само, че тук стигаме до подводните камъни. Лично аз съм наблюдавала опити, при които желанието за оригиналност произвежда някаква метафора, някакво изразно средство, което е абсолютно неразпознаваемо, което не може да бъде интерпретирано от публиката и в крайна сметка е неуспешно, несполучиливо", каза още езиковедът.