Езикът на парламентарните лидери - предизвикателство, стабилност, промяна

13:54 | 19 август 2021 | Автор : Елена Бейкова 15 4751 Снимка: Булфото

Депутатите в 46-тото Народно събрание говорят безцветно, със заучени фрази, сложни изречения и липсваща образност на изказа. До това заключение стигаме от изследването, което направи специално за Dir.bg гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева, езиковед в Секцията за история на българския език към Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" в БАН.

Избрано

Тя се вдъхнови от идеята ни да проверим с какво богатство от думи, изрази и тишина умеят да си служат председателите на шестте парламентарни групи в Народното събрание - Тошко Йорданов, председател на ПГ на "Има такъв народ", Десислава Атанасова, председател на ПГ на "ГЕРБ-СДС", Корнелия Нинова, председател на ПГ на "БСП за България", Христо Иванов, председател на ПГ на "Демократична България", Мустафа Карадайъ, председател на ПГ на "ДПС", Мая Манолова, председател на ПГ на "Изправи се БГ!Ние идваме!".

Заедно решихме да изслушаме речите на тези парламентарни лидери от първото заседание на новия парламент, което се проведе на 21 юли. Д-р Магдалена Абаджиева го приема като представително за езиковите компетентности на посочените политици, а тази представителност се предполага и от тържествения повод на откриването, както и от естествения стремеж да се създаде добро първо впечатление и да се дадат посоки за бъдещата работа на парламента.

Д-р Абаджиева е автор на изследвания, посветени на историята на българския език, както и на езикови бележки, свързани с неговото съвременно състояние. Нейната книга "Ръкописният българско-италиански речник на отец Маурицио от 1845 г." е избрана за най-значимо научно постижение на Института за български език за 2020 г., както и за монографичен труд с национално значение. Автор е и на поетичните книги "Между две секунди" (2015) и "Пощальонът на дъжда" (2016).

Снимка: Личен архив

"Преди да отговоря на въпросите Ви, искам да припомня, че речта се произвежда от мисълта на човека и онагледява чрез думи човешката същност. Вярвам, че моралът, чистотата и добрите намерения трябва да проличават в начина на говорене", въвежда в интересното си изследване д-р Магдалена Абаджиева. И отговаря на въпросите на Dir.bg:

Кои са най-използваните клишета?

Изразът "изправен съм пред предизвикателство" е едно от най-често използваните клишета. Както и самата дума "предизвикателство", която се употребява с подчертан интензитет от г-жа Десислава Атанасова ("ГЕРБ-СДС") и г-жа Корнелия Нинова ("БСП за България"). Дори речта на г-жа Корнелия Нинова беше структурирана спрямо четири, представени от нея, "държавнически предизвикателства".

Би било добре политиците да ограничат употребата на тази дума, защото тя може да се използва и в отрицателен смисъл. Едно от значенията ѝ е: "действие, постъпка или думи, които имат за цел да раздразнят, да ядосат някого", за да се породи конфликт. Когато очертават проблемите, по които ще работят занапред, държавниците могат да говорят за цели, стремежи или посоки.

Г-жа Атанасова освен това каза, че изборният резултат "е огромно предизвикателство, представено и поставено от българските избиратели". Предизвикателството не може да бъде представено. Да представиш нещо означава да го покажеш, за да се забележи. По този начин изказването се обвързва с внушението, че изборният резултат е бил предварително ясен на българските избиратели.

Освен това представянето може да бъде и с умисъл - представям едно нещо като друго, променям го нарочно в съзнанието на хората. Това са нюанси в значението на думите и те трябва да се обхващат в цялост, за да не се допуска двусмислие или разбиране, различно от това, което е вложил говорещият.

Често се говори също за стабилност: "стабилно управление" (Д. Атанасова), "да съставим стабилно правителство с ясен времеви хоризонт" (К. Нинова), "да гарантираме стабилност на държавата" (К. Нинова), "трябва политическа стабилност" (К. Нинова), "имаме силно фрагментиран парламент без възможност за стабилни мнозинства" (К. Нинова). Това определение може да се замени с "устойчив", "неподатлив", а защо не и с "издръжлив". Добре ми звучи фразата "трябва политическа издръжливост".

Как влияят паузите между изреченията на слушателите и има ли личности, които правят дълги паузи, за да въздействат?

Паузите между изреченията определено мога да влияят, защото създават очакване за това, което предстои да бъде казано, и изострят сетивата на слушателите. Очакването е едно от най-естествените състояния на човешкия живот. Всеки един момент е подготовка за следващия. Когато това се използва умело в речта, може да се постигне красота на изказа.

Не мога да откроя обаче личност, която да привнася умело паузите. Може би г-н Мустафа Карадайъ ("ДПС") говори с добро темпо, овладяно, като отчита необходимостта да поставя премерени паузи не само между изреченията, но и в рамките на едно и също изречение. Относно дикцията, неясно според мен се изказва г-н Тошко Йорданов ("Има такъв народ"). Не винаги добре се чува това, което той казва.

При кого забелязвате повторения на думи? Кои думи?

Повторения допуска понякога г-н Тошко Йорданов. Ето пример: "ще проведем разговори за политиките, които трябва да се провеждат". Повторенията говорят за бедност на речника и е добре да се търсят синоними, езикът да бъде цветен и богат. Неслучайно това е един от критериите за оценка на децата в училище, когато съставят преразказ.

Има обаче повторения, които се допускат, защото не се подплътява със съдържание в обществения живот дадено значение. Подчертавам, че чрез думите се заявяват поведенчески намерения и когато те не се осъществят, това усилва честотата на определени примери. Такъв е случаят с лексемата "промяна", която беше една от най-споменаваните при откриването на Четиридесет и шестото народно събрание. Зад нея стоят и очаквания, и намерения, които трябва да се изпълнят, за да спре тази дума да бъде толкова често употребявана. Иначе за нея могат да се намерят подходящи синоними, напр. "преобразяване".

Когато казвам, че думите са обвързани с действията, искам да допълня, че красивите думи произхождат от човешките добродетели и могат да изграждат добродетели. Затова нека припомня някои хубави български стари слова като "благонравен" (с добър характер), "доброобразен" (благоприличен), "добродарствен" (благодарствен), "великомъдрен" (много мъдър). Мога да изброя и още примери, но се надявам и с тези няколко да съм привлякла вниманието към нашите стари български речници, към Старобългарския речник (издание на Института за български език), които трябва да се ползват за възкресяването на красотата на българския език.

И още нещо - ако във Великото народно събрание се наслаждавахме на речите на Гиньо Ганев, Йордан Радичков, Георги Мишев, Валери Петров, сега липсват художествените цветове на думите. Проличава, че до написването на речите не се докосват писатели, и това е отсъствие, което трябва да се преосмисли.

Може ли да се анализира конструкцията на изреченията? И може ли да се каже, че дългите изречения объркват слушателя?

Прави впечатление също, че г-н Тошко Йорданов конструира дълги изречения с много подчинени и със сложен словоред. Така понякога може да се изгуби смисълът. Вижте следното изречение: "Така че в следващите 14 - 15 дни, ако предварително заявените декларации за промяна на държавата, а не за желание за постове, са верни, би трябвало да има правителство, което да продължи работата, която започна служебният кабинет, защото това е посоката според нас, в която трябва да се развива страната". Тук спокойно може да се избегне едната подчинена връзка и да се каже "което да продължи работата на служебния кабинет" вместо "което да продължи работата, която започна служебният кабинет". Хората имат нужда от ясни и разбираеми послания.

Прекаленото накъсване на изреченията ги поставя в риск да бъдат граматически неправилни и води до изгубване на смисъла. Преди да се обърка слушателят, се обърква самият говорещ, тъй като не знае точно къде да постави точката. Отново ще дам пример за това с г-н Тошко Йорданов: "Така че тази отговорност така или иначе е наша - на по-голямата част от депутатите тук, защото знаете, че има една политическа партия, която - съмнявам се, че много хора в тази зала биха искали да работят с нея". Не може да се каже, че "има една политическа партия, която - съмнявам се, че много хора в тази зала биха искали да работят с нея". Тръгва се да се строи изречението по един начин, после този начин се изоставя и резултатът е граматически невярно изречение. Колко по-просто би било следното: "Има една политическа партия, с която едва ли много хора в тази зала биха искали да работят".

Използват ли чуждици? Какви?

Прекалено често се говори за приоритети. Тази дума е много характерна за речника на г-жа Корнелия Нинова и г-н Христо Иванов ("Демократична България"). Тя е чуждица, проникнала от немското "priorität". Понякога е уместно да се заменя с "цел" или "основна задача". Например изречението на г-н Христо Иванов "Ние по тези приоритети ще говорим с всички" може да звучи така: "Ние по тези основни задачи ще говорим с всички".

Съветвам политиците да търсят повече образност в изказванията си, да прибягват дори и до неологизми (нови думи), които веднага ще се разпознаят от хората като нещо интересно, в което трябва да се заслушат. На мен ми звучи добре вместо "приоритет" понякога, в зависимост от контекста, да се използва думата "устремление", макар че тя не съществува официално в Речника на българския език.

Често също се споменава глаголът от чужд произход "гарантирам", както и съществителното "гарант": "Ние трябва да приложим пакет от политики, които да гарантират опазването на българското природно наследство." (Христо Иванов), "...но имаме решимостта да осветим този процес и да сме гарант за това..." (Мая Манолова от "Изправи се БГ! Ние идваме!"). Вместо това може да се каже "осигурявам". Думата "гарант" може да се замени с по-въздействащите "защитник" или "бранител".

На финала д-р Магдалена Абаджиева отправя призив към политиците да избягват езика на омразата и езика на улицата.

"В последните дни зачестяват случаите на открити обиди и нападки между представители на политическите партии. Г-н Тошко Йорданов нарече част от колегите си "предатели". Г-жа Татяна Дончева се обърна към председателя на Народното събрание с думите "не се дръжте като болонка на някой сценарист". Публичната реч на държавниците трябва да бъде образец на майсторство, красота и благозвучие. Да си спомним думите на Левски, който е казал, че интригата спира хода на народната работа. Аз бих пояснила - злонамерените думи спират хода на народната работа".

ИЗБРАНО