Експерти: Диференцираното облагане на вредните стоки според риска ще спести здравни разходи в дългосрочен план

15:34 | 13 ноември 2023 0 7918 Снимка: iStock by Getty Images

Акцизната политика, която отчита степента на вредност на всеки облагаем продукт, може да стимулира промяна в потребителското поведение чрез пренасочване от най-високо рисковите продукти към по-ниско рисковите алтернативи, като в резултат може да окаже положителен ефект както върху здравето, така и за редуциране на здравните разходи. Данъчната политика в областта на облагането с акцизи или налагането на други такси и данъци върху вредността на определени стоки и дейности има не само функция на бюджетни приходи, но и коригираща поведението роля, и е свързана със здравните политики за ограничаване на рисковите фактори и намаляване на тяхното вредно въздействие.

Около това мнение се обединиха водещи български икономисти, данъчни и здравно-икономически експерти на кръгла маса на тема "Модерни подходи за диференцирано данъчно облагане, базирано на анализ "Риск/Полза" за икономическа устойчивост и обществено здраве", организирана от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Кръглата маса бе част от Осемнадесетата международна научна конференция на младите учени "Икономиката на България и ЕС: Инфлация, фискална консолидация и устойчиво развитие", която се проведе преди дни под патронажа на ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.

снимка: Кръгла маса в УНСС

Представителите на Ърнст и Янг България (EY България), Института за пазарна икономика (ИПИ) и Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) представиха своите заключенията от наскоро публикувани доклади, които разглеждат различни аспекти и случаи на диференцираното данъчно облагане - енергийните продукти, тютюна, алкохола, пестициди и други.

Снимка: iStock by Getty Images

Най-голям фокус беше поставен върху ефекта на данъчното облагане на продукти, съдържащи тютюн или никотин. Те представиха текущата европейската рамка и практики при акцизното облагане, като изтъкнаха, че България се вписва адекватно в тренда на страните от ЕС, където продуктите с тютюн или никотин се облагат спрямо тяхната вредност. Тази модерна данъчна политика има за цел на първо място да въздейства ограничително върху тютюнопушенето на горимите цигари и потреблението на тютюн и никотин да се измести към новите и нововъзникващи по-малко вредни бездимни алтернативи на цигарите. Представени бяха различни потребителски сценарии, при които по-високото облагане на традиционните цигари в сравнение с бездимните продукти може да допринесе за съществено намаляване на високия и стабилен процент от 36-38% на тютюнопушене в България. На база на здравно-икономическите модели, представени пред аудиторията, данните сочат, че това може да доведе и до редуциране на здравните разходи в страната.

"В международен план данъчните политики все повече се използват, за да моделират потребителското поведение - най-вече, когато са свързани с опазване на общественото здраве и околната среда. Акцизът е инструмент, с който потребителят може да се насочи към консумация на определени типове продукти. Чрез намаляването на употребата на най-вредните изделия или поне преход към по-малко вредни алтернативи, може да се постигне намаляване на вредите за здравето и околната среда и тотално прекратяване на вредни навици в обозримо бъдеще - това важи както за енергийните продукти, така и за храните, алкохола и тютюневите продукти", коментира Милен Райков - съдружник "Данъци и право" в "Ърнст и Янг България", при представяне на на данните от доклада на компанията: "Диференцирано данъчно облагане за намаляване на рисковете от продукти с неблагоприятни външни ефекти".

"Вредоносният ефект на тютюневите продукти трябва да се взима предвид при тяхното облагане - съответно продуктите без горене с намален риск да бъдат облагани с по-ниски ставки спрямо традиционните цигари, които са доказано най-вредната форма на употреба на тютюн и никотин", коментира Райков и допълни: "Досега практиката в България показва, че увеличаването на акцизите през годините и респективно - увеличаването на цените за потребителите, не намалява драстично пушенето, но може да води потребителя към продукти без платени данъци или с по-лоши или съмнителни качества".

Възможно ли е бягство от "Рая за пушачите"?

Снимка: iStock by Getty Images

България е с най-високите нива на тюютюнопушене в ЕС, заемаща през последните години челното място в негативната класация заедно с Гърция. Според данни на Евростат делът на пушачите през последните 10 години варира между 36% и 38%, от които ежедневно пушат 28,7% спрямо средно 18,4% в ЕС. Същевременно акцизът върху горимите цигари у нас е най-ниският в ЕС, а среднопретеглената продажна цена на дребно (включително акциз и ДДС) също е най-ниската. На пръв поглед България е истински "рай за пушачите" се констатира и в доклада на ЕКИП - "България: Бягство от рая на пушачите е възможно (Ефект от данъчното облагане)". Данъкът, обаче, като дял от среднопретеглената продажна цена на дребно в България, е 82%, което надвишава минималното изискване за ЕС от 60%.

"В същото време имаме най-нисък БВП в ЕС, най-достъпни цени на цигарите и висока еластичност на потреблението. Българският потребител се влияе много от цената и чрез политики може да се повлияе сериозно на пазара", обясни по време на кръглата маса икономистът и съосновател на ЕКИП Стоян Панчев. Проучването на ЕКИП за данъчното облагане на 3 категории тютюневи продукти - традиционни цигари, електронни цигари и нагреваеми тютюневи изделия, разглежда 3 възможни сценария и тяхното отражение върху разходите на здравната система и общественото здраве. Първият разглежда развитието на пазара при запазване на статуквото (настоящото положение на данъчно облагане без повишаване на данъците за нито един продукт). Вторият и третият сценарий са съответно - ако ЕС приложи висока степен на данъчна диференциация на бездимните продукти (електронни цигари и нагреваеми тютюневи изделия) от една страна и традиционните цигари от друга , близка до тази през 2020 г., и ако акцизите се повишат, така че да се постигне пълно изравняване на облагането на всички тютюневи и никотинови изделия.

Според прогнозните данни, базирани на моделирането, най-съществен положителен ефект за здравната система и общественото здраве ще има при втория /среден/ сценарий, в който бездимните изделия се облагат с по-нисък акциз спрямо горимите цигари, така че пушачите на цигари да имат икономическия стимул да преминат на бездимни продукти, ако не спрат напълно да употребяват всякакви продукти. При този сценарий България може да намали пушенето до 22% до 2030 г.

"Ако през 2020 г. имаме 2,2 млн. пушачи, до 2030 г. се очаква около 1 млн. души да ревизират поведението си и да преминат на по-малко вредни алтернативи на цигарите. Степента на данъчна диференциация може да насочи към продукти, които са по-малко вредни, което да доведе до по-добри здравни, както и до по-добри стопански резултати, до по-малко болни в резултат на тютюнопушенето и до повече активни и трудоспособни хора. Директният ефект ще е спад на заболяемостта и по-малко разходи за здравната система и за икономиката, което ще увеличи БВП", посочи Панчев.

"До навлизането на новите бездимни продукти методите за контрол на поведението на пушачите бяха изчерпани. Трудно е да откажеш пушачите от вредния навик, по-добре е да им предложиш нещо, което прилича на пушене, но е по-малко вредно", коментира още Панчев.

В същото време икономическите загуби от здравни разходи, болнични, загуба на трудоспособност, смъртност и други фактори, растат. Годишните пропуснати ползи за икономиката за 2019 г., свързани с пушенето възлизат на 4,4 млрд. лева или 3,7% от БВП, но първоначалните данни на все още незавършено проучване на ЕКИП показват, че ефектите вече са на стойност около 5,5 млрд. лева заради инфлация и други фактори.

Облагаме бездимните изделия повече от средното за ЕС

Подходът на диференцирано облагането на продуктите с тютюн и никотин се подкрепя и от изводите на Института за пазарна икономика (ИПИ) в доклада "Акцизна рамка на новите негорими изделия в ЕС и изводи за облагането им в България".

Имаме най-висок дял на пушачи в ЕС, които никога не са се опитвали да откажат цигарите - 25%, сочи анализът на института, представен от икономиста Петър Ганев. Значение оказва и културното поведение - в България възприемаме нови продукти по-бързо в сравнение с други страни, но и ги облагаме повече от средното за ЕС .

Според данните страната ни е сред развиващите се пазари на нагреваеми тютюневи изделия - около 5-6% от пълнолетните пушачи са преминали на тях. Проучване на пазарите в 23 европейски държави сочи, че най-висок е пазарният дял на нагреваемите тютюневи изделия в държавите с най-висок процент на тютюнопушене и най-много пушачи, които никога не са правили опит да откажат цигарите.

В 19 от общо 23 страни акцизната тежест върху нагреваемите изделия е по-ниска от тази на горимите цигари, изчислена на база количество тютюн в продукта.

"В България даваме най-малко "поощряване" на новите продукти - далеч сме от другите примери като Естония, Полша, Словения. Ако го изчислим на кутии - у нас акцизът на нагреваемите изделия е около 40% от този за цигарите, а в масовия случай в Европа е около 25%. Заложеното увеличаване до 2026 г., което ще ни затвърди в страните, които имат най-малка диференциация, със сигурност не ни прави най-добрият пример в Европа", обясни още Петър Ганев - старши изследовател в ИПИ.

Ако има "поощряващо" акцизно законодателство към по-малко рисковите продукти, това има и функцията на стимул за компаниите да приоритизират тези продукти и да инвестират в тях - било то в иновиране на разработките или в реализацията им. Ако проблемът с високото пушене бъде решен с помощта на иновации на компаниите, а не чрез забрани и данъци, този подход ще влезе един ден в учебниците и ще промени концепцията за справяне с него, заяви още икономистът.

ИЗБРАНО