Единствената жива силистренка, посрещнала Българската армия в града преди 80 г., се оказа... румънка

Много години ми даде Господ, но ми взе очите, казва Женика Великова

14:14 | 18 ноември 2020 | Редактор : Калин Каменов 57 7462 Снимка: Булфото

Единствената жива силистренка, посрещнала Българската армия в града преди 80 години, се оказа... румънка. Жената се разпозна на архивна снимка от 1 октомври 1940 година, предава "Булфото".

Фотодокументът бе любезно предоставен от фонда на Регионалния исторически музей, където фигурира на снимка 102-годишната Женика Великова.

"Ей това съм аз, заедно с момичетата посрещаме Българската войска на 1 октомври. Зад мен е мъжът ми", казва 102-годишната Женика Великова, която с помощта на дъщеря си Нина се позна на архивните снимки отпреди 80 години.

Снимка: Булфото

"Дни преди войската да влезе в Силистра ни събраха млади жени и моми и казаха какво да викаме. Аз не знаех и думичка български, едва от два месеца бях омъжена и пристигнала със съпруга ми в града. Не бях особено притеснена, че румънската власт се сменя с българска, дори бях малко радостна, че съм напуснала родния дом в Галац и съм с любимия човек, а и не ме знаеха каква съм. Виках "Ура!" - то и на румънски е същото. Като ме изпращаха баща, майка, сестри и плачеха, и се смееха. Като млада бях курназ, седмото дете в семейството, първите шест не оцеляваха. Затова баща ми ме записал в съвета едва на десетия ден", разказва тя.

Родена през 1918 г. в края на Първата световна война в град Галац, когато в цяла Европа вилнее "испанският грип", румънката се залюбва с български моряк, родом от Алфатар и се преселва през лятото на 1940 г. в Силистра.

На 1 октомври същата година в народна носия, но без да знае думичка български, младата жена посреща Българската армия, освободила града от румънска окупация.

Снимка: Булфото

Първоначално в семейството не я искали, никой не знаел румънски, тя не знаела български. "Но с търпение и доброта нещата се оправиха...", спомня си баба Женика.

Талисманът" на семейството в родния Галац била малката тя. Родените преди нея шестима братя и сестри не оцеляват и почиват много малки. Затова баща й изчакал 10 дни и чак тогава я регистрирал като новородено бебе.

Така по документи Женика е родена на 29 ноември, но празнува със семейството си на 19-ти. След нея се раждат още... 9 деца, шест от които доживяват до зряла възраст.

Днес в Галац живеят двете й сестри - на 91 и 98 години.

"Най-добре се живееше по царско време", споделя баба Жени, както я наричат близките и съседите.

Всичко било евтино, а и тя била млада. Днес жената се радва на две дъщери, две внучки и един внук и 4-годишната правнучка Виктория.

Снимка: Булфото

"Коконата" от Галац, както я нарекли след сватбата, бързо усвоила новия начин на живот и до 85-та си годишнина редовно копаела и работела по нивите и бостаните на село. Иначе по професия била шивачка и се пенсионирала преди... 47 години в "Добруджанка".

Рецептата си за дълголетие столетницата не издава, защото не я знае.

Казва само, че без нескафе и малка ментичка денят й не започва.

"Много години ми даде Господ, но ми взе очите. Главното е, че поне акъла ми остави", казва Женика Великова.

ИЗБРАНО