Директорът на НИМ доц. Бони Петрунова: Живеем в Третото царство, защото нашият монарх не е детрониран

Опитвам да надградя направеното от Божидар Димитров

Снимка: "Булфото"

Директорът на НИМ доц. Бони Петрунова: Живеем в Третото царство, защото нашият монарх не е детрониран

Опитвам да надградя направеното от Божидар Димитров

06:34 | 11 ноември 2018 | Автор : Калин Каменов 159 8822 Снимка: "Булфото"

Доц. д-р Бони Петрунова е Директор на Националния исторически музей от 2 ноември 2017 г. Дълги години работи в Националния археологически музей при БАН като проучвател, ръководител на Секция по Средновековна археология и заместник директор. В Периода 2014-2017 г. е Заместник - министър в Министерство на културата на Република България. През годините е научен ръководител на повече от 60 археологически експедиции - проучване на крепостта Урвич до с. Кокаляне, обл. София; археологическо проучване на обект №12, км. 76.200 - 76.450, землище на с. Калипетрово, община Силистра; археологическо проучване на крепостта "Перистера", гр. Пещера; археологическо проучване на "Старата джамия", гр. Гоце Делчев; археологическо проучване късноантична и средновековна крепост в с. Зелен дол, община Благоевград; археологическо проучване на крепостта Калиакра, община Каварна; археологическо проучване на крепостта "Хоталич" до гр. Севлиево; археологическо проучване на крепостта "Лютица" до гр. Ивайловград много други. Ето какво сподели доц. Петрунова пред Dir.bg за предизвикателството да управляваш НИМ.

- Доц. Петрунова, седнахте в директорския стол на Националния исторически музей след 10-годишното управление на Божидар Димитров. Удобен ли ви е столът или убива още?
- Искам да подчертая нещо. Когато бе пуснат първият конкурс за директор на Националния исторически музей, на който си подаде документите и Божидар Димитров, аз отказах да се явя на конкурса, защото никога нямаше да си позволя да се изправя срещу него. Ние бяхме много добри колеги. Страхотно го уважавах за всичко, което е направил и с което е допринесъл за откриването и популяризирането на българската култура. След като ми казаха, че той е решил да се пенсионира, тогава взех решение, че ще се кандидатирам за това място. Когато тръгвах към тази позиция, аз бях напълно убедена, че имам потенциал да стана директор. Не съм се чувствала неудобно нито сядайки в стола, нито през тази една година, в която трябваше да променям някой неща, защото всеки има свое виждане и стил на работа.

- Визирам това, че Божидар Димитров дълги години ръководи музея и остави трайна следа...
- Съгласна съм. Вижте, всяка културна структура, защото не съм била в много други сфери... Как да кажа. Експериментирах две години в политиката, но нещо не си допаднахме двете с нея. Та всяка културна институция - било музей, било институт, е резултат от наслагването, от натрупването на дейността на различните директори. Има етап на събирачество, етап на популяризация, етап на създаване на имидж, етап на привличане на симпатизанти. И всеки един директор, работил в съответен етап, дава своя принос за изграждане на цялостната картина. Може би по съвсем естествен начин завърши етапът, наречен Божидар Димитров. И така дойде етап, в който трябваше някой друг да поеме поста. Ето сега, този някой друг съм аз. Мисля, че вървя в правилна посока. Използвам това, което той е направил до момента, и се опитвам да го надградя, да го променя, да го развия. Давам просто един различен поглед на работата в Националния исторически музей. Никога не ми е убивал столът, не ми пречи нищо и се чувствам добре.

- Вие сте ръководила над 60 археологически експедиции. Сега седите на едно място...
- Не, не седя на едно място. Като се каже директор, хората си представят, че човек седи на едно място, на бюро и се подписва. Не е точно така. Дейността по организацията на нови изложби, изнасяне на материали от музея, създаване на контакти и т.н. Доста разнородна работа. Аз продължавам да ръководя и две експедиции - на Калиакра и на крепостта Лютица. Не мога да се откажа от археологията. Може би времето ще ме откаже, защото вече нямам големи сили, а археологията е доста динамична работа.

- Кое е по-голямо предизвикателство - да откривате българското културно-историческо наследство или да го популяризирате?
- Едното без другото не върви.

- Може да се открие нещо, но като не се разбере за него...
- Тук ще използвам една сентенция на любим мой професор, който казваше, че "голямото откритие не е на върха на лопатата, а на върха на перото". Много я харесвам тази мисъл. Понякога находките са почти случайни. А аз много харесвам, когато те са следствие на целенасочена работа. Както стана на Калиакра. Целенасочено проучвахме сградата, а накрая под пода на сградата излезе и гърнето. А след това, когато бъде разказано за него, когато се разкаже какви събития са довели до неговото поставяне под пода, защо е скрито там... И когато едва ли не, не можеш да назовеш само името на човека, който го е сложил там, тогава вече говорим за откритие. Тогава вече създаваш разказ. И точно този разказ го правим ние, археолозите, и повярвайте ми, много е приятно.

Отдавна трябва да се премахне представата за археолозите в България, че ние отиваме някъде с кирки и лопати и ровим нещо, човъркаме в земята. Ние правим археометрия, правим геофизика, правим заснемания с дрон, правим химически анализи на материалите, които сме открили, правим ботанически анализ на всички останки, които сме открили. Изпращаме и в чужбина материали за анализ, ако можем да си го позволим. По едни костни останки всичко може да се каже за човека - какво е ял, какви заболявания е имал и т.н. Само не може да се каже как му е било името. Много сме разширили интердисциплинарния обхват на нашите изследвания, така че българската археология днес е много съвременна.

- Интересите ви са насочени към историята от периода на Второто българско царство. Сега, днес в кое българско царство се намираме - на демокрацията ли?
- Няма по-добре уреден обществен строй от демокрацията. Това е безспорно, нали. Иначе, живеем в Третото българско царство, защото нашият монарх не е свален от трона си. Няма закон, който да го ограничава като цар. Така че обръщението към Симеон Сакскобурггостки с Ваше Величество е напълно адекватно и точно.

- Какви цели си поставяте като директор на НИМ?
- В началото, след като поех поста, още не бях наясно какво ме очаква. Казах смело това ще направим, това ще направим и това ще направим. Когато обаче седнах на стола, разбрах, че няма да е точно така. Просто има неща, които те принуждават да поотложиш някои амбициозни планове, а в същото време да подредиш други приоритети, защото така се налага. Давам и пример. Едно от неща, които ме изненадаха неприятно, бе състоянието на сградата. Тя е в много тежко състояние, защото не са правени никакви ремонти откакто е станала музей, от 2000 година. А и тогава е направен козметичен ремонт, за да може от резиденция да стане музей. И в тази връзка започнаха различни подобрения по инфраструктурата на музея. Другото нещо, което неприятно ме изненада, въпреки че го бях виждала, но просто не му бях обръщала много внимание, е експозиционната площ. Мястото в музея, в което правим някакъв тематичен разказ, казано по-просто. Навремето е направена някаква концепция, която е остаряла, защото е от преди 18 години. Да, тя е била променяна през времето, но като цяло е загубила облика си. Сега много ми помага в това нещо фактът, че съм била екскурзовод навремето. Това беше един много поучителен период за мен. Просто сега имам друг поглед върху предметите, а не ги гледам през погледа на началник. Сега виждам, че има места, в които се къса разказът в експозицията. Предметът трябва да обогатява разказа и човекът да се движи така, все едно е влязъл във времето. Важно е посетителят да излезе доволен, запаметявайки общата картина и общия разказ. Сега работим именно върху това. Обогатяване на залите, развиването им. Например, залата ни по праистория е в един много тъжен вид. Тя прилича на..., без да обиждам никого, една читалищна сбирка в малко населено място.

Много нови неща са открити, аз съм привлекла изключителни специалисти по праистория, защото аз съм средновековец. Дори ми помага като консултант заместник-председателят на БАН проф. Николов, който е страхотен праисторик. И той ни дава ценни идеи как да променим залата, така че тя да отговори на всички съвременни изисквания. Идеята, която ни обединява нас, хората, работещи в Националния исторически музей, е, когато човек дойде тук, дойде в София, и иска да придобие цялостна представа за най-важните неща, открити в България, те да му бъдат показани и представени като интересен, съдържателен разказ, в който той да види акцентите в развитието на българската държава. А това не е толкова лесно. Няма как просто да сложиш предмети и толкова. Имам идеи как да обогатим разказа. Започнахме много хубави етнографски експедиции, защото имаме супер филиали. Като този в Добърско, който църквата иска да вземе от държавата, и дано не успее. Дано не се стигне до подобни нещо. Земенският манастир - там ще има интересни проучвания и разказ за българското скотовъдство. В момента в обществото отново се забелязва голям интерес към българския традиционен бит, възраждането на различни обичаи. Има жажда от страна на младите да научат позабравени неща. Обновяваме цялата етнографска сбирка. Тази година направихме 20 изложби. А това е огромна работа. Даже съм малко разочарована от себе си, че допуснах толкова много изложби, защото хората се смазаха от робота. В крайна сметка смятам, че си заслужаваше. Участвахме и в новата изложба в Лувъра с материали за Първото българско царство. Стъпихме в Третяковската галерия. Това е меката на православното изкуство. Там е най-доброто от православното християнско изкуство. Първите, които са били поканени и са издали каталог, това са гърците. Следващите бяхме ние, а изложбата мина с голям успех. Преди това имахме изложба в Норвегия, където отидоха тракийските злата и съкровища.

- Коя е следващата дестинация?
- Аз съм подходила така. През 2019-а всичко ще бъде съсредоточено в Пловдив, защото градът ще бъде Европейска столица на културата. Там ще изложим Панагюрското съкровище, наши други интересни находки. И аз искам да компенсирам през това време в София да има неща, които няма как да бъдат друг път видени. И в тази връзка направихме много добри разговори с посланичката на Азербайджан, която иска Националният музей на Азербайджан да гостува у нас. Има много сериозни разговори с Китай, но там още няма конкретика. Те предлагат страхотни неща...

- Може ли да видим теракотена армия у нас?
- Дали, дали... Това ще бъде интересно. Доста широка палитра отварят като предложение. Много добри контакти имаме с чехите. Чешкият посланик организира контакт с директора на чешкия национален музей, но тепърва ще има среща и разговори. В разговор с хърватската посланичка стигнахме до извода, че ние много се стремим към контакт с големите страни в Европа. И в същото време не обръщаме внимание на страни, които са ни близки и като бит, и като културен модел. Така добре се разбираме с хървати, чехи, словенци. Изнесохме една изложба в Братислава, една в Прага в един замък. Това бе във връзка с председателството. Направихме страхотни контакти. Има много, много неща, които могат да се развиват.

- Колко е голям проблемът с иманярите?
- Проблемът е огромен. А най-лошото е, че на нас, археолозите, хората понякога гледат като на държавни иманяри.

- Скоро службите пак се похвалиха, че е спряна голяма пратка антики, която е щяла да излезе извън България...
- Пак ще кажа, че проблемът е голям. Ако на нас, археолозите, започне да се гледа като на хора, свързани с националното богатство, с националната сигурност, ако щете, по съвсем различен начин ще ни се съдейства в изпълнение на работата ни. А сега е малко странна дейност - от една страна сме държавни служители, работим с държавни средства, отиваме на определени места, а всеки ни гледа какво ще платим. Включително общините и училищата. А не е ли по-добре да има взаимодействие между тях? Защото това, което ние откриваме, което спасяваме, което вкарваме в музеите, то се ползва от целия български народ. Даже са ме питали как. Ами, просто е. Когато направим една великолепна изложба, както тази, която замина в Лувъра, тази, която гостува на Бритиш музеум, и т.н. Последната, която бе в Третяковската галерия през 2018-а, с иконите... Голям успех. За такива изложби се плащат пари. Покрай една изложба обаче се промотират други неща и често се стига до междудържавни икономически договори. И така тръгват парите.

Културата отваря вратата за преговори за икономика. Винаги съм давала пример с една изложба, която се казваше "Златото на тракийските конници". Едно от местата, на които тя отиде, беше Холандия. Същата тази година, през 80-те години на ХХ век, имаше тежки търговски преговори. Тогава бях млад археолог. България през това време беше отличен производител на трикотаж, но не успяваше да се представи добре пред Западна Европа. Холандците тогава поискаха изложбата да бъде огледална. В една голяма зала да бъдат представени България и Гърция. От едната страна стояха нещата на гърците, а от другата "Златото на тракийските конници". В цялото това нещо имаше и подтекст, разбира се. Ние вдигахме шум за Тракия, а холандците просто ни тестваха. И когато се откри изложбата, опашката пред музея бе по-голяма от тази пред мавзолея на Ленин. А договорът за трикотаж бе сключен буквално веднага. Ето пример, как може да се работи.

Аз съм свидетел при откриването на изложбата в Норвегия, а това е страна с отлични показатели за оценка и представяне на културно-историческото си наследство. Град Берген е стара столица на Норвегия, град-музей. Когато норвежците видяха нашата изложба "Златни съкровища от България", просто ни гледаха с други очи. Те не можеха да повярват какво богатство имаме и наследници на каква култура сме. Това веднага ти повдига имиджа. И да се върна на думите си, че трябва да гледа на тези проучвания, които се правят, на изложбите в музеите, в които участват немногобройните около 300 археолози в България, които имат право да водят разкопки, като на нещо, което се прави за България - за националната памет, за националното наследство, за националния просперитет и че чрез това представяне може да се развива и икономика. Дори не споменавам, че, когато се открие нещо - дали ще е находка, дали ще е римски град, крепост и т.н., започва да приижда поток от туристи и това оказва влияние на хотели, ресторанти и магазини.

ИЗБРАНО