Загубена е надеждата за по-добри времена, няма и очаквания парламентарните избори в средата на май да променят нещо, започва текстът на „Ди Пресе" и обръща вниманието към проблемите и на ромите.

Кореспондент на австрийския в. „Ди Пресе" описва обстановката в софийския ромски квартал „Факултета" - 35 000 жители от ромски произход, коне, планини от отпадъци. От края на социализма ситуацията с българските роми, които съставляват около десет процента от населението (около 700 000 души) бързо се влоши. Същевременно, проучвания сочат, че всеки пети българин е беден и трябва да оцелява с по-малко от 120 евро. Безработицата е стигнала до 18%. Сред младите хора в България почти всеки трети е безработен, пише още изданието, цитирано от "Фокус".

„Ди Пресе” цитира социалния антрополог Харалан Александров, който коментира, че делът на бедните се повишава. Хората, които работят за минимална заплата от 150-200 евро, имат проблеми да си плащат сметките за ток и отопление. "Приходите се свиват, расте само цената на живота. Ние поемаме една примитивна форма на неолиберализма, който дава право за оцеляване единствено на силните, а бедните са си сами виновни за положението”, отбелязва той.

Според изданието докато елегантно облечени дами, носещи покупките си, се разхождат по булевард „Витоша" в столицата, сервитьорки пъдят бездомници, които безпокоят клиентите в скъпите заведения. Огорчението на българите се засилва.

„Когато човек не може да предложи на гостите си кафе, той самият вече спира да ходи на гости", казва той.

Провал ли е присъединяването на България към ЕС през 2007 г., се пита в статията. През първите две години след присъединяването, страната е имала един от най-високите темпове на растеж в ЕС, посочва директорът на Центъра за либерални стратегии в София Георги Ганев. През 2007 г. притокът на чуждестранен капитал е в размер на почти половината от БВП до 47%, но кризата спря възхода. Ганев коментира, че проблемът не е вътрешен. "Вътрешните проблеми като корупцията, монополите и бюрокрацията обаче са още по-важни, отколкото преди", подчертава той.  Ганев пояснява, че високата данъчна тежест за малките компании и бедната образователна система създава проблемите на пазара на труда и води до социалните напрежения.

Материалът завършва с песимистичния поглед към изборите на 12 май. Надежда за по-добри времена след вота не могат да нахранят бедните, уточнява австрийското издание.