Чуйте статията:

Психичното напрежение се превърна в почти постоянен фон на съвременния живот. Когато стресът се натрупва, много хора несъзнателно прибягват до бързи, но неустойчиви модели за справяне - от избягване и емоционално хранене до свръхработа или дигитално бягство от реалността. Нерядко тези практики са съпроводени и с приема на медикаменти по препоръка на други потърпевши, с които се цели основно облекчаване на телесния дискомфорт. Всички те дават краткотрайно облекчение, но рядко решават причината за вътрешното напрежение.

Здравето ни

За това как се формират тези механизми, защо мозъкът ни често избира именно тях и как човек може да изгради по-здравословни стратегии за справяне, разговаряме с клиничния психолог Дея Шопова, който е и първият сертифициран в България специалист по терапия с виртуална реалност.който работи ежедневно с хора, изправени пред подобни вътрешни конфликти. Работата й е свързана с пациенти на различни възрасти в периоди на затруднение, житейски преходи и ситуационна нестабилност, с чест фокус върху млади хора с тревожност и депресивни състояния.

Все по-често се говори за "бърза медицина". Какво означава терминът в контекста на психичното здраве и може ли да я сравним с бързата храна и бързата мода?

Зависи какво влагаме в понятието "бърза медицина". Ако под него разбираме използването на бързи подходи за премахване на симптоми, то подобна логика може да се пренесе и в грижата за психичното здраве. При силна тревожност, психично страдание или затруднена емоционална регулация обикновено говорим за симптоми. Те могат да изглеждат различно при всеки човек: проблеми със съня, липса на мотивация и концентрация, промени в храненето, висока реактивност, учестен пулс, задух и др. И тъй като тези състояния са неприятни и често плашещи, естествено е да търсим бързо облекчение. И ако в някои области на медицината това е възможно, то в психотерапевтичната и клиничната, това е рядкост. Симптомите обикновено са свързани помежду си и се поддържат от по-дълбоки процеси. Затова справянето с тях изисква време. Тук се предполага и нещо друго - присъствие, готовност да споделяме, да бъдем искрени, да изградим доверие. А това рядко се случва бързо. Медикаментите, разбира се, имат своето място, но дори те рядко дават мигновен резултат. Не защото не са ефективни, а защото устойчивата промяна разглежда психичното здраве като взаимодействие между биологични, психологични, когнитивни и социални фактори. Именно затова и пътят към него рядко е кратък или бърз.

Защо обществото ни сякаш предпочита бързите решения пред устойчивите?

Бързите решения често изглеждат и като по-лесните. Те обещават бързо облекчение, премахване на симптома, сякаш за всяко състояние съществува кратък път и готов отговор. Затова толкова често ги избираме. В тях процесите са опростени, има ясни и конкретни стъпки, които създават усещане за контрол и предвидимост. Изглеждат по-достъпни, по-разбираеми и, не на последно място, по-комфортни. Може би именно това обяснява и защо все по-често виждаме навлизането на изкуствения интелект в сферата на психичната помощ - като още една форма на търсене на бързи, структурирани и лесно достъпни решения.

Защо приемът на медикаменти често се превръща в първа, а не последна стъпка? Дали това е резултат от натиск за бързо "връщане към нормалност"?

Не бих казала, че това е напълно валидно за България. Много хора по-скоро избягват медикаментите, а онези, които ги приемат, нерядко решават сами да ги прекратят - нещо, което е противопоказно и може да бъде рисковано. И все пак предразсъдъците към психичното здраве остават. То често се подценява, а това неизбежно насочва хората към по-бързи и привидно по-лесни начини за справяне с тревожността и трудностите. Вместо да им се даде нужното внимание, се търси начин те просто да отминат. Към това се добавя и натискът да се върнем бързо към "нормалното". Желанието за облекчение, за контрол, за избягване на дискомфорта влияе силно върху решенията ни.

За много хора в България да се чувстват добре не е просто личен избор, а необходимост, дори условие, за да осигурят стабилност и грижа за себе си и близките си. Именно този натиск често накланя везните към по-бързи решения. Към нормалност на всяка цена.

Кога медикаментите са необходима помощ и кога са просто "симптоматично решение"? Как се намира балансът между медикаментозно лечение и психотерапия?

Идеята е двата похвата да не са разглеждани като отделни и непременно взаимнозаменяеми, а като два партниращи си начина да помагаме на хората, които изпитват различни затруднения и проблеми. Така наречения психотерапевтичен похват или "talk therapy" влияе на нашите възприятия. Медикаментите от своя страна също влияят на нашите възприятия. Чрез възприятията си ние подаваме определен смисъл на ситуация, която привидно може да бъде "неутрална" или лишена от контекст. Двата способа влияят на нашите възприятия, но достигат до това влияние по различен "път". Всеки случай в сферата на кличната психология и психотерапия е индивидуален, съответно и баланс между двата похвата, както и нуждата от този баланс се определя от специалистите, които разглеждат случая.

Какво би било еквивалентът на "бавната мода" или "чистата храна" в психичното здраве?

"Бавната мода" и "чистата храна" са символи на грижа: за себе си, за околните и за бъдещето. Те напомнят, че изборът да се погрижим за себе си започва от ежедневните ни навици и от малките, но последователни решения, които вземаме. По същия начин и психичното здраве изисква осъзнатост. Здравословното хранене, по-устойчивите избори и съзнателното поставяне на грижата за психиката като приоритет са част от една по-широка култура на внимание към себе си. Те показват, че промяната не идва изведнъж, а се изгражда постепенно, предимно чрез изборите, които правим всеки ден.

Как изглежда един по-устойчив и осъзнат подход към лечението и каква е ролята на психотерапията в този процес?

Първата крачка започва с признаването, че това, което преживяваме, има значение и заслужава внимание. Понякога това означава да потърсим помощ, понякога просто да започнем да се вслушваме повече в себе си. Но във всички случаи става дума за едно и също - да се отнесем към психичното си здраве не като към нещо, което трябва бързо да "оправим", а като към нещо, за което си струва да се грижим.

ИЗБРАНО
Филип Киркоров: Благодарение на мен България спечели "Евровизия" Лайф
Филип Киркоров: Благодарение на мен България спечели "Евровизия"
31655
Сензация: Рускиня обърна по невъзможен начин фучащата от гняв Сабаленка и я унижи в Париж Корнер
Сензация: Рускиня обърна по невъзможен начин фучащата от гняв Сабаленка и я унижи в Париж
20655
GTF Youth Forum: Говорят архитектите на утрешния ден Бизнес
GTF Youth Forum: Говорят архитектите на утрешния ден
12699
Обикновените хора победиха: Вирджиния спря мегапроект за центрове за данни с мощност 900 MW IT
Обикновените хора победиха: Вирджиния спря мегапроект за центрове за данни с мощност 900 MW
31130
В мъничко крехко тяло, фина и красива, а с огромен актьорски талант. Що е то? Impressio
В мъничко крехко тяло, фина и красива, а с огромен актьорски талант. Що е то?
14502
Как малкият Бон стана столица на Западна Германия? Trip
Как малкият Бон стана столица на Западна Германия?
2093
Какви са спецификите при приготвянето на сос Холандез Вкусотии
Какви са спецификите при приготвянето на сос Холандез
6713
Скритата карма, с която всеки зодиакален знак ще се сблъска чак до началото на 2027 г. Zodiac
Скритата карма, с която всеки зодиакален знак ще се сблъска чак до началото на 2027 г.
1635
Опасно време в 13 области, очакват се порои, гръмотевици и градушки Времето
Опасно време в 13 области, очакват се порои, гръмотевици и градушки
8131