Това каза в интервю за БТА психологът Зорница Георгиева. От училището се очаква да надмогне тази дълбока деформация. Само че то я задълбочава, ако там детето срещне опитен, но "морално остарял" педагог. Той може да има дълъг стаж, но опитът му е събиран в друга среда и с друг тип млади хора.
Промените в младежката психология идват направо лавинообразно и ако учители и родители не се променят с тях, за психолозите ще остане твърде много работа, смята Георгиева. Според нея една от основните причини за младежката агресивност е потисканият в детството гняв.
И разочарованието, и гневът са нещо нормално и допустимо, още повече в ранните години, когато детето изучава емоциите и изгражда индивидуалността си. Но родителят приема детския гняв като обвинение, затова той критикува всяко избухване. Така ден след ден детето инстинктивно потиска гневната откровеност, за да не застрашава тя сигурността на отношенията му с родителите. След което цял живот има проблем в отношенията си от какъвто и характер да са те. Избухва при незначителни причини.
По-лошото е, че като родител повтаря същата грешка, коментира експертът. Ако училищните психолози не работят и с родителите, ефектът ще е наполовина, е мнението на Зорница Георгиева. Отговорността за насилието в училище е най-малкото в самите ученици. Каквато и да е средата наоколо, каквато и криза да ни е сполетяла, ако младият човек има стабилен мироглед, основан на правилни ценности, не е чак толкова страшно. В много общества за изграждането му помага и религията, отбеляза Георгиева.
Неумелите родители избират най-често два начина да се справят с кризата в отношенията в къщи. Единият е критиката и наказанието. Най-често той дава обратен резултат, предупреждава психологът. Другият са скъпите подаръци - дрехи, телефони, всичко което наследниците поискат. Така се компенсира чувството за вина от това, че детето не получава достатъчно внимание. Само че то ясно разграничава обич от грижа.
Преди като основна причина за увредената комуникация се посочваше липсата на време. Сега сякаш родителите избягват общуването с децата си, най-вече защото не знаят какво да им кажат.
Родители и деца по-често да си казват "обичам те", препоръчва психологът, любовта лекува страха и отключва положителното отношение към света, какъвто и да е той. "Обичам се", защото само човек, който одобрява себе си, може да има позитивно отношение към останалите.
За да се научат на себеодобрение, децата е необходимо отрано да се насърчават да вършат или да помагат в дейности, които им носят удовлетворение и самочувствие. Така те оценяват собствената си ценност и доброта, учат се едновременно на отговорност и толерантност.