Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На тази дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" — за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.

Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората.

С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Според християнската религия днес е един от празниците през годината, посветени на свети Йоан Кръстител и Предтеча на Иисус Христос. На този ден той е роден. Според евангелието от Лука това станало шест месеца преди Рождество Христово. Неговите родители, свещеник Захария и Елисавета, дълго нямали деца и горещо се молели Бог да ги дари с рожба. Един ден архангел Гавриил известил на Захария, че молитвите им са чути и ще имат син, когото ще нарекат Йоан.

Захария не можел да повярва. Затова му било казано, че ще онемее и няма да може да говори, докато обещаното от Бог не се сбъдне. Когато се родило детето, по еврейския обичай, на осмия ден след раждането му то било наречено с името Йоан. Едва тогава Захария проговорил и благодарил на Бог. А на детето казал: "Ти ще вървиш пред лицето на Господ, за да приготвиш Неговите пътища и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им".

Когато Йоан пораснал, за известно време се уединил в пустинята и с пост, и молитва се подготвил за служението си. Сетне започнал да проповядва покаяние и да кръщава хората в река Йордан в знак на очистване на греховете. Той свидетелствал на всички и за Иисус, като идващия Спасител на света. А Христос го нарича "най-велик сред родените от жена".

Свети Никита живял през IV век. Той бил родом от област Илирик. Получил високо образование и приел християнството. След време, благодарение на добродетелите си, бил избран за епископ на град Ремесиана (днес Бела паланка, Пиротско, в Сърбия). Като местен жител той проповядвал християнската вяра на даки и траки, според древни източници дори покръстил бесите. Тази негова успешна дейност е описана и високо оценена от съвременниците му. Свети Никита починал в началото на V век.