Еньовден е - билките имат най-голяма лечебна сила
Православната църква отбелязва и празника Свети Дух
Празникът Свети Дух е днес, честваме и рождението на св. Йоан Кръстител - Еньовден, предава БТА.
В деня след голям празник се честват главните участници в него. Затова днес почитаме Светия Дух, второто лице на Светата Троица. На вчерашния празник Той слязъл във вид на огнени езици над апостолите и останалите мъже и жени, ученици на Иисус Христос. Така те получили благодатта на Светия Дух. С нейна помощ те започнали да говорят на разни езици, за да ги разбират всички поклонници в Йерусалим, дошли от различни страни. Христовите апостоли и другите, получили Светия Дух, станали способни мъдро и убедително да проповядват учението на Христос. С тази благодатна сила те стигнали до всички краища на тогавашния познат свят и привлекли към спасителната вяра множество хора от различни народности и вери.
Според християнското учение Бог е един по същност, а троичен по лица: Бог Отец, Бог Син, въплътен в богочовешката личност на Иисус Христос, и Бог Дух Свети. Неговата роля в живота на Църквата, т.е. в живота на християните, е основополагаща. Затова в символа на вярата четем: "(Вярваме) и в Светия Дух, Господ, животворящ, Който изхожда от Отец и на Когото се покланяме заедно с Отеца и Сина". Изразът "изхожда от Отец" означава "произлиза от Отец", но не значи, че се създава от Него, защото Духът е Бог, едно от лицата на единия троичен Бог - Светата Троица.
Свети апостол Павел пише, че плодовете на Светия Дух са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.
Всяка година на 24 юни се отбелязва и Еньовден, който се чества с множество обичаи, обвързани с с лятното слънцестоене. Най-разпространеното вярване е, че днес билките имат най-големи лечебни свойства - особено по изгрев слънце.
Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" — за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън, пише още NOVA.
Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.
С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората.
С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.