Богоявление е! Стотици мъже се включиха в леденото хоро на река Тунджа в Калофер (видео)
На този ден се извършва празнична Богоявленска литургия, освещава се вода и след това свещениците отиват до водоем (море, река, езеро), където хвърлят кръста, а този сред мъжете, който го хване, ще бъде здрав през цялата година
Стотици мъже се включиха и тази година в традиционното мъжко хоро в студените води на река Тунджа в Калофер. Богоявленският кръст бе хвърлен в реката от отец Димитрий след отслужената тържествена литургия в църквата "Св. Архангел Михаил".
Съгласно традицията разпятието бе предадено на един от най-малките участници в хорото - 3-годишния Димитър от Калофер. Неговото семейство пожела на целия български народ здраве и благоденствие с послание да пазят традициите.
Също по традиция калоферци влязоха в реката, облечени с народни носии, под съпровод на гайда и тъпан. При ритуала мъжете пеят народната песен "Залюбила е Василка". Националният ни трибагреник се вееше в ръцете на участниците.
За днешния ритуал в Калофер се стекоха хиляди хора от цялата страна, като част от тях също влизат във водите на Тунджа. По правило гостите трябва да изчакат местните участници да излязат от реката.
45 мъже в народни носии влязоха във водите на реката в Шипка
За поредна година по изгрев слънце в Шипка също беше изпълнен традиционният Богоявленски ритуал, който събра десетки жители и гости на града. Общо 45 мъже от града и съседни населени места, облечени в народни носии, влязоха във водите на река Селска в централната част на града и се хванаха на традиционното празнично хоро. Богоявленския кръст извади 39-годишният Десислав Йосифов, който тази година участва в ритуала за пръв път. По традиция той предаде кръста на най-младия участник - петгодишният Борислав Бялов, който днес отбелязва своя имен ден.
Традиционно ритуалът започна преди изгрев слънце с литийно шествие, което тръгна от храм "Успение Богородично" и продължи към паметната плоча на шипченския хайдутин Пеньо Черньоолу, с чиято история е преплетено честването на Богоявление в града. Там всички участници в ритуала изпяха песен, посветена на хайдутина и поднесоха венци и цветя в знак на признателност към делото му. Шествието продължи към моста над река Селска, където ритуалът започна с литургия, отслужена от местния свещеник Иван и Богоявленският кръст беше хвърлен във водата. След ритуалното му спасяване всички мъже се хванаха на традиционното Богоявленско хоро, след което заедно с гостите се сгряха на ритуалния огън.
Десислав Йосифов коментира, че усещането да хванеш Богоявленския кръст е невероятно, особено когато влизаш във водите на реката за пръв път. Той пожела на съгражданите си да бъдат здрави.
Тази традиция в град Шипка се спазва за поредна година, каза кметът Василка Панайотова пред БТА. Организира се под патронажа на кметството, а инициатори са двамата братя Антон и Георги Синеви. За да се различава от ритуала в Калофер, в Шипка той е преплетен с историята на патрона на "Шипченски войводи" Пеньо Черньоолу, който е бил страшилище за поробителите, обясни тя.
Новото място на ритуала тази година не е избрано случайно. Мостът над река Селска е историческа забележителност за град Шипка, отбеляза Василка Панайотова. Той е построен през 1902 година специално за да преминат през него 17-те камбани за Шипченския манастир "Св. Рождество Христово", най-голямата от които е тежала почти 12 тона. Тя е била пренесена с животинска тяга и с помощта на много доброволци. История има и самата река - в нея е била построена и първата електроцентрала на Шипка. Това става през 20-те години на миналия век. "В онези времена, когато никъде не е имало ток, в този квартал на Шипка е имало улично осветление, което е един повод за гордост", коментира тя. По поречието на реката е имало и множество работилници на местни, където те са упражнявали традиционните за региона занаяти.
Василка Панайотова подчерта, че за нея е изключително важно спазването на традициите и предаването им от поколение на поколение. Тя изрази надежда все повече млади хора да се интересуват от традициите и историята на град Шипка.
Празнуваме кръщението на Иисус Христос в река Йордан
На днешния ден православната ни църква празнува кръщението на Иисус Христос в река Йордан, при което се открива троичността на Бог. Отслужва се Велик водосвет.
Според евангелските разкази, когато навършил 30 години, преди да излезе на обществена проповед и за да спази традицията, приелият човешка плът Син Божи - Иисус Христос, се кръстил от Йоан Предтеча в река Йордан. При кръщението небесата се отворили. Светият Дух във вид на гълъб слязъл върху Иисус и гласът на Бог Отец свидетелствал открито, че Този е неговият възлюбен Син, който има неговото благоволение.
От древност Църквата нарича Кръщение Господне - Богоявление, защото тогава Бог открива тайната на своята същност, като осезателно се явява в трите си лица - Отец, Син и Свети Дух.
При Кръщението си в Йордан, като въплатен Бог, Христос осветил водното естество, затова на празника се прави Велик водосвет.
Ритуалите на Йордановден в традиционния фолклор са свързани с кръщенето и освещаването на водата и кръста, затова и на много места този празник се нарича Водици.
Според народната традиция с осветената вода се ръси домът, дворът, хамбарите и домовете и оборите с животни, за да бъдат здрави и "осветени" през годината. Всеки член на семейството пък бива поръсен със светена вода - също за здраве.
В Югозападна България обредът за къпане с вода на този ден се нарича Мъжки водици, а в Родопите го наричат Хаскане.
На Йордановден, както е познат празникът, имен ден имат над 128 хиляди българи. Честит празник!