Близо 70% споделят конспиративно мислене, 48,8% споделят релативизъм на фактите, а 36,9% - дезинформационни и конспиративни схващания.

Това показва проучване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представено в Националния пресклуб на БТА в София. Данните бяха предоставени от Тодор Галев - директор "Научни изследвания", ЦИД и Горан Георгиев - старши анализатор, ЦИД.

Изпълнител на изследването е ЦИД и Българо-румънска обсерватория за дигитални медии (BROD), типът: експресно проучване на общественото мнение, а форматът е онлайн анкета сред 1071 български граждани на 16+ години. Периодът на провеждане е 25 май - 2 юни 2024г.

Общо 48% от българите определят като голям проблем опитите на чужди сили да повлияят на изборите за Европейски парламент, 33% го определят като малък проблем, а 19% смятат, че не е проблем.

Според проучването 58% от българите са готови да я защитят с оръжие, ако страната ни бъде нападната, а 42% - не са.

Ключовите предизвикателствата през Европейския съюз (ЕС) са миграционните потоци към ЕС, инфлацията и високите цени на енергията, смятат около 80% от анкетираните. По-малко от 45% оценяват разпространението на китайското влияние в ЕС и намаляващия интерес на САЩ към Съюза като стратегически партньор за ключови предизвикателства.

Под 20% от анкетираните споделят, че ЕС трябва да подкрепи Украйна във военно отношение, 19,4% смятат, че ЕС трябва да засили още повече политиката си на санкции спрямо Русия, близо 27% заявяват, че Съюзът трябва да окаже натиск върху Украйна за водене на преговори. Около 1/3 казват, че ЕС трябва за заеме неутрална позиция.

Според 31,5% е много вероятно правителството на САЩ да се опита да повлияе на изборите за Европейски парламент, 25,4% отговарят, че държавното ръководство на Русия е много вероятно да се намеси, а според 24,3% отговаря Европейската комисия.

Близо 60% от българите са напълно съгласи с твърдението, че политиците често не казват истинските мотиви за своите решения, 51,7% са напълно съгласни, че по света се случват много важни неща, за които обществеността не е информирана. Почти 70% са съгласни, че съществуват тайни организации, които оказват голямо влияние върху политическите решения.

От събрани около 92 хил. статии за Еврозоната 1,5% съдържат дезинформационни послания. За Шенген - от близо 105 хил. статии 35% съдържат дезинформация. Относно военната подкрепа за Украйна - 8% от малко над 112 хил. статии съдържат дезинформационни послания.

Тодор Галев и Горан Георгиев представиха и модел за противодействие на дезинформацията, според който превантивни мерки могат да бъдат повишаване на обществената устойчивост, подобряване на медийната среда и модернизиране на официалните институции. Възпиращи мерки могат да бъдат увеличаване и разширяване на санкциите и подобряване на откриването и разследването.

Ако в неделя всички ние не отидем да гласуваме, то директно ще повлияем на изборните резултати и то не в посоката, в която всички ние бихме искали Европейският съюз да се развива, защото ще оставим другите да решат вместо нас бъдещето на властта в Европа, каза Йорданка Чобанова - ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. Тя участва в представянето на проучване на Центъра за изследване на демокрацията.

Нека всички да бъдем бдителни спрямо манипулациите за ЕС. Когато говорим за манипулации, нямам предвид критикуването на европейските политика. Критичните гледни точки спрямо ЕС са полезни и те са задължителен елемент в предизборната кампания, коментира Чобанова. Полезно е да има дебати, да спорим, но нека това се базира на конкретни и точни факти и данни, добави тя.

Наближава денят за размисъл преди съдбоносни европейски избори и това е подходящ момент да се обърна към българските граждани активно да упражнят правото си на глас, каза още тя. Нека в неделя всички ние да не пропуснем този исторически момент за Европа, да кажем нашето мнение, да изберем политическите представители, защото по този начин проектираме политическото бъдеще на Европа, заяви Йорданка Чобанова.