Това стана ясно след заседанието на подкомисията по доходи и жизнено равнище към Тристранния съвет.

Заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков обясни, че съгласно член 48, алинея 5-та на Конституцията, заплащането на труда се урежда по законодателен път, тоест чрез закон, не с постановление, не с наредба, с инструкции и т.н.. Това не е спазено. Дадено е право на Министерски съвет сам да определя допълнителни възнаграждения, които не са упоменати в Кодекса на труда. Такава делегация, такава управа, такова правомощие Конституцията не е делегирала на Министерския съвет.

От своя страна икономическият експерт на КТ “Подкрепа“ Ваня Григорова каза, че нито държавата, нито синдикатите одобряват предложението за добавката да се сезира Конституционния съд.

Според нея, бизнесът няма основания да иска премахването на допълнителното плащане.

"При преглед на отчетите в Търговския регистър - единствената достъпна и официална информация, се вижда, че разходите преди няколко години за тази добавка са между процент и половина и 2-2,5 процента. Преди няколко месеца работодателите твърдяха, че разходите за тази добавка са около 12 процента от разходите за труд, което категорично не е вярно. Ако това по някакъв начин им пречи да наемат някого, се опасяваме, че отпадането няма да им помогне много", изтъкна тя.

Тя смята, че липсата на публична информация позволява на бизнеса лесно да манипулира.

Според икономическия експерт другото предложение на бизнеса - за инкорпориране на тези средства в основната месечна заплата с цел борба с евентуалната дискриминация между млади и по-възрастни работници, също предизвиква недоумение, тъй като ако се приеме, че има дискриминация и парите влязат в заплатата, то такава отново ще има между едни и други работници.

Те целят да няма следващо увеличение на всички тези заплати, които получават този процент, заяви Григорова. По думите й на днешното заседание на комисията е направено "скандално признание" от страна на няколко представители на бизнеса, че и в момента такъв процент прослужено време не се начислява от много фирми.

Договорката е за чиста заплата и единствено счетоводителите решават как да вкарат клас прослужено време в заплатата.

Григорова смята, че е недопустимо както в публичното пространство, така и при обсъждания между социалните партньори, експертни икономически аргументи да се заменят с клишета , че това е "архаично плащане, че много сме остарели в България, че това е комунизъм".

Експертът отбеляза, че категорично не е вярно твърдението на работодателите, че няма аналог на тази добавка в европейски мащаб. Такава има в Хърватия - 0,5 процента, в Словения е записано, че работникът има право на такава добавка, но размерът й се определя в Колективен трудов договор, а във Франция след първите три години работникът получава седем процента отгоре върху заплата.

В различните държави процентите са различни, имената на възнаграждението също, но такова има в много от европейските страни, допълни Григорова.

Проблемът на България не е т.нар "клас прослужено време", а липсата на кадри, каза наскоро пред журналисти лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Той не допуска добавката за стаж да отпадне и "тази изтъркана и омръзнала на всички вече тема отново да заеме публичното пространство".

Според него не бива да се губи време за обсъждането на подобни измислени проблеми, особено след ясните изразените позиции на синдикати и правителство по темата.