БАН избра 11 нови академици, сред тях Иван Илчев и Иван Гранитски

Утре започва избор на нови член-кореспонденти

Снимка: БАН

БАН избра 11 нови академици, сред тях Иван Илчев и Иван Гранитски

Утре започва избор на нови член-кореспонденти

17:35 | 25 септември 2024 | Редактор : Аделина Томова 14 6419 Снимка: БАН

Шестима нови академици на Българската академия на науките (БАН) в областта на биологическите, хуманитарните и обществените, аграрните и лесовъдните науки, в изкуствата и изкуствознанието избра Събранието на академиците днес. Така, с избора и на вчерашните петима, те стават общо 11.

В биологическите науки за академик беше избрана Илза Константинова Пъжева (родена през 1953 г.). Основните й научни постижения са в областта на биоинформатиката и QSAR моделирането. Тя създава световноизвестна школа за in silico изследване на взаимодействието на протеини, асоциирани с различни болести при човека с техните лиганди. Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН.

В хуманитарните и обществените науки за академици днес бяха избрани Иван Русчев и Иван Илчев.

Академик Иван Русчев Русчев е роден през 1957 г. Най-важните направления в научните и научно-приложните приноси на кандидата обхващат фундаментални проблеми на българското частно право - неговата модификация и кодификация, и неотложната нужда от приемане на български граждански кодекс. В центъра на научните интереси на Русчев винаги са били и класически институти на облигационното право -престацията - център, през който се разглеждат всички видове облигационни отношения. Особено актуални през последните няколко години са публикациите по въпросите на изменението на Конституцията, на Истанбулската конвенция, на допустимосjта за промяна пола и други.

Академик Иван Илчев Димитров е роден през 1953 г. В своята кариера на учен и преподавател Илчев проявява забележителна последователност и образцова целенасоченост в научноизследователските търсения. Научната и научно-приложната дейност на Иван Илчев е съсредоточена в историята на България, Балканите и Европа - от Берлинския конгрес до края на Втората световна война. В своите изследвания Илчев търси и намира контекста - на балканската история в европейски и глобален контекст, а на българското минало в регионалния контекст на Балканите.

В аграрните и лесовъдните науки за академици бяха избрани днес Христо Найденски и Иван Илиев.

Академик Христо Миладинов Найденски е роден през 1958 г. Неговите научни и научно-практически приноси обхващат: установяване на фактори и механизми на бактериална вирулентност при домашни животни; разработване на методи за диагностика на инфекциозни заболявания с бактериален произход при животните; създаване на нови подходи за преодоляване на антимикробна резистентност. Работи в Института по микробиология на БАН, чийто директор е бил от 2012 до 2020 г.

Академик Иван Александров Илиев е роден през 1958 г. Основните му научни и научно-приложни приноси са: установяване на екологичните, социалните и икономическите функции на горите в България; анализиране на антропогенни горски екосистеми от ландшафта на страната; разработване на методи за реювенилизация на възрастни индивиди от стопански ценни генотипове на горско-дървесни видове. Работи в Лесотехническия университет в София, където е бил ректор (2016-2024 г.).

В изкуствата и изкуствознанието за академик беше избран днес Иван Йорданов Димитров-Гранитски (роден през 1953 г.). Той е писател, автор е на над 50 книги (поезия, критика, публицистика, детска литература, есеистика и други). За последните три години само е издал две значими фундаментални книги - "Енергията на българския дух", за български писатели от Възраждането до съвременността ни, в която се показва огромното разнообразие на индивидуални творчески почерци на подбраните автори от век и половина, запазили народностния си дух и вяра, и "Душата на образа" - за български художници и скулптори, творили от 20-те години на миналия век и началото на нашия. Негови творби са преведени на руски, чешки, полски, сръбски, немски и английски език. Бил е генерален директор на Българска национална телевизия и директор на програма "Христо Ботев" в Българското национално радио, главен редактор на вестници и списания. Основател е на едно от престижните български издателства - "Захари Стоянов" (1997), и на поредицата "Дълг и чест".

Вчера Събранието на академиците избра още петима нови академици на БАН в областта на математиката, физиката, химията и науките за Земята, както и в областта на инженерните науки, припомня БТА.

В отделението по природоматематически науки, в направлението "Математически науки", е избран академик Стефан Петров Иванов (роден през 1957 г.)

Неговите научни интереси са в областта на геометрията и математическата физика. Той е международно признат и утвърден специалист в Римановата и комплексна диференциална геометрия, струнните теории, кватернионната геометрия и други, като едни от най-силните му резултати са в струнните теории и геометрията.

Акад. Стефан Иванов има безспорен принос за развитието на българската школа по съвременна диференциална геометрия и геометрията на многообразията. Работи във Факултета по математика и информатика на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) и в Института по математика и информатика на БАН. Избран е за член-кореспондент през 2014 г.

В направлението "Химически науки" Събранието на академиците избра двама академици: Вася Банкова и Тони Спасов.

Вася Банкова е родена през 1954 г. Тя е световноизвестен учен в областта на химията на биологичноактивните природни съединения. Особено важните постижения на чл.-кор. Банкова са в изследването на прополиса - пчелен продукт с широко приложение в традиционната медицина и с все по-нарастващо значение като суровина за търговски продукти у нас и в цял свят. Нейните изследвания представляват съществен етап в развитието на съвременните представи за строежа, свойствата и приложението на прополиса.

Тони Спасов е роден през 1961 г. Научните му изследвания са в областта на физикохимичното материалознание: синтез на метастабилни и нанокристални материали; фазови превръщания в метални сплави и соли; кинетика на зародишообразуване и на кристален растеж в метални стъкла; термични, магнитни и химични свойства на метастабилни материали; наноструктурирани материали за съхранение на водород и синтез, и характеризиране на нанопорьозни материали с разнообразни приложения. Редица от неговите трудове са изиграли ключова роля в развитието на материалознанието.

В направлението "Физически науки" Събранието на академиците избра за академик Александър Драйшу (роден през 1961 г.). Той е световноизвестен учен в областта на фотониката (нелинейна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси), холография, интерферометрия и взаимодействие на кохерентна светлина с вещество. Участва в разработването на нова технология за генериране на кохерентно рентгеново лъчение. Работи във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

В областта на "Инженерните науки" беше избран за академик Петко Христов Петков (роден през 1948 г.) Основните му научни приноси са в областите: теория на автоматичното управление - разработен е нов клас методи за синтез при зададени полюси и синтез на наблюдатели на състоянието на линейни системи за управление; числени методи за компютърно проектиране на системи за управление - предложен е нов метод за пертурбационен анализ на задачи в теория на управлението; цифрова реализация на сложни закони за управление - разработена е методология за синтез и вграждане на сложни закони за управление от висок ред в микроконтролери и цифрови сигнални процесори, използвани за управление в реално време.

Изборът на нови академици приключи, утре започва избор на нови член-кореспонденти на БАН, съобщават от Академията.

ИЗБРАНО