06:38 | 19.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Българска радиопрограма на австралийското SBS получи приза на НДФ "13 века България"

Наградата е за принос в разпространението на родната култура и бе връчена на 18-ата световна медийна среща в Казанлък, организирана от БТА

17:21 | 3 юни 2023 | Редактор : Ива Капкова 3 953 Снимка: БТА

Българската програма на австралийското радио SBS получи наградата на Националния дарителски фонд (НДФ) "13 века България" за принос в разпространението на българската култура.

Още по темата

Призът се дава традиционно на българоезична медия в чужбина в рамките на световните медийни срещи, организирани от Българската телеграфна агенция (БТА). Тази година форумът е в град Казанлък.

Наградата бе връчена на водещата на програмата Фили Ладжман от Адриана Мешкова, експерт конкурси, награди и други проекти на НДФ "13 века България", информира БТА.

Още снимки от 18-ата световна медийна среща ТУК>>

"Една от идеите на тази награда е тя да бъде и малка помощ за българския глас извън границите на България", каза при награждаването генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той разказа, че тази година общото решение с НДФ "13 века България" е призът да се даде на една българска програма в медия, която е съществувала 45 години благодарение на помощта на местната държава и без никаква помощ от България.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев допълни, че въпреки че програмата вече не съществува, местните хора се опитват по всякакъв начин да я запазят.

"Трогната съм и съм някак си смирена от такава чест", каза Фили Ладжман. По думите ѝ, българите по света, в това число и в Австралия, са като квантови частици - те винаги вибрират на една и съща българска честота.

Фили Ладжман, водеща на българска радиограма в Австралия

Снимка: БТА

Ние се раждаме и умираме сами, но когато между тези две събития в нашия живот сме посветили времето си на нещо смислено, всичко си струва, каза Ладжман. Тя допълни, че българският глас отново ще звучи в медийното пространство в Австралия.

Отличието е учредено през 2013 г. и е насочено към работещи зад граница български журналисти, които помагат за съхраняване и популяризиране на българската култура и дух.

Преди церемонията се състояха и професионалните дискусии между участниците в рамките на панела "Свободата на избор на журналистите" - "Свободата на избор на аудиторията" и "Празниците в медиите".

"Празникът не е само това пропагандно разбиране. Може да разказваш на един празник на хората в Болград, че са изгубили 18 души. Наименуват улиците на тях. Този разказ въобще го няма. В този край с българи има истински жертви, а ние не знаем за това. Затова следващия месец ще отворим национален пресклуб в Одеса", каза генералният директор на Българска телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев.

Според Кирил Вълчев трябва да се отговори на три въпроса - дали медиите да отразяват празниците, кои празници да отразяват и по какъв начин.

Кирил Вълчев, генерален директор на БТА

Снимка: БТА

"Вчера беше коронясването на Царица Роза, утре ще видите какво прекрасно шествие има из целия Казанлък, когато излизат всички училища, пеят, танцуват, свирят с техните оркестри. Това шествие трябва ли да го има в националните медии в България в реално време, като шествието за коронясването на английския крал", попита генералният директор на БТА.

"Струва ми се, че би трябвало да го има. Ако приемем, че не трябва да говорим за празниците, значи трябва да закрием тази рубрика "БГ Свят". Голяма част от публикациите от българите по света са за това как вие празнувате нещо - как спазвате традиции, как се събирате заедно", заяви Вълчев и допълни, че според него трябва да знаем какво и как празнуват хората извън родината.

"И най-после стигаме до "как". Аз не виждам нищо лошо в това и децата да израстват с традициите на своя народ, на своята вяра. Защо трябва да вървим по това - какво се очаква от нас. Какво се харесва на народа и ние ще вървим подир това", отбеляза той.

Според Кирил Вълчев медиите са училището на днешния ден.

"В училището се учиш какво е научило човечеството през вековете - от формули през математиката и химията, до историята, литературата. А ние всъщност учим какво се случва днес. И ние какво избрахме да учим", заяви той.

"Аз ви призовавам да показвате празниците на българите. В празника всички са заедно. На общата маса, в общото шествие. Това страшно ни липсва", каза още Кирил Вълчев.

Според него създаваме от малки едни озлобени деца, които са научени много добре да се мразят, а всъщност голямата цел е да създадеш хора, които да са щастливи.

"Ние успешно убеждаваме децата си да се махнат от България и да не искат да си спомнят да са българи. Вие правите точно обратното - опитвате се да им напомняте откъде са. Нека показваме и празниците!", каза генералният директор на БТА.

"Хората харесваме празниците, но аз се питам дали хората харесват програмата на медиите по празниците. Имам усещането, че от 30 години програмираме всякакви празници по един стереотип", каза Людмил Кърджилов директор "Новини и актуални предавания" в Дарик радио, в рамките на панела "Празниците в медиите".

Людмил Кърджилов, директор на "Новини и актуални предавания" в Дарик радио

Снимка: БТА

Според Кърджилов, медиите предлагат на аудиторията си почти една и съща празнична програма всеки път, независимо дали става въпрос за празник като 24 май, или Коледа и Нова година. Той постави въпроса как медиите допринасят за това аудиторията да се чувства наистина празнично. Кърджилов разказа, че е направил експеримент, като е задал на изкуствен интелект да състави празнична програма за 24 май. Много приличаше на това, което ние правим, съобщи той.

По думите му медиите най-често говорят с историци, разказват за конкретния празник и за хората, които го съпреживяват, като се правят и включвания от страната. "И ние робувайки на отговорността си към аудиторията, защото ние си представяме как аудиторията иска да ни чуе, да й разкажем за празника, не знам дали правим достатъчно интересна програма", каза той.

Снимка: БТА

"Истината, истината и само истината е закон първи в журналистиката", подчерта Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти.

"Българската журналистика е свързана с два празника - 24 май и 1 ноември. Гордеем се много с 1 ноември - Деня на народните будители, защото журналистиката е призвана да бъде будител на обществото", допълни тя.

Тодорова припомни, че през 2016 г. СБЖ изработи и внесе в парламента предложения за закон за защита правата на журналисти и свободата на медиите. "Внасяли сме ги многократно в различните състави на парламента, но законодателите не обърнаха внимание. Ако се беше случило, щяхме да говорим за други ниво на медиите, за друго състояние на медиите", каза председателката на СБЖ.

"Да бъдеш българин в Унгария е празнично. Българите в Унгария се борим за надграждане, за развитие, за хубави неща", заяви Габриела Хаджикостова", издател на вестник "Български вести" в Унгария.

Хаджикостова каза, че българите в Унгария са т.нар. историческа общност, с повече от 100-годишно урбанизирано присъствие, които имат своите институции - детска градина, училище, професионален театър, изследователски институт, документационен център, медии - вестник и списание. "Те отразяват живота на общността, което е нашата главна задача, която изпълняваме със съзнанието, че не само информираме, но и възпитаване", заяви българката от Унгария.

ИЗБРАНО