Бабинден е!

Един от големите народни празници, посветен на жените, които помагали младите булки при раждане

Снимка: БТА

Бабинден е!

Един от големите народни празници, посветен на жените, които помагали младите булки при раждане

09:02 | 8 януари 2023 | Редактор : Надежда Христова 4 3039 Снимка: БТА

В българския народен календар денят след Ивановден са отрежда на празника на "бабата" - селската акушерка, на децата и родилките. На Бабинден традицията повелява да се засвидетелства уважение към жените, които "бабуват" на родилките.

Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. В миналото, когато децата са се раждали в дома, около родилката са били само бабите - по възрастни жени от селото, които с умение, придобито от личен опит, израждали бебето в домашни условия. Те помагали не само по време на самото раждане, но и преди и след него.

Преди изгрев слънце на Бабинден жените, които имат деца от 1 до 3 години, наливат прясна вода и слагат в нея босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и отиват в дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника (за да се пресече всичко лошо) или отпред на стълбите.

Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с червен и бял конец. При миенето бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!".

Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!".

След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на "бабата" и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат сексуален символичен смисъл. След обяда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

Вечерта ритуалът продължава с обредно къпане на бабата акушерка, което се нарича "влечугане". Както тя е къпала децата на присъстващите, така и те нея къпят. Изнасят я навън, слагат я в двуколка, шейна или голям плетен кош и я влачат към реката. Мъжете са маскирани като волове, с кожени маски и рога. По пътя невестите, ако срещнат някой мъж се опитват да го разсъблекат и искат откуп. Накрая изкъпват бабата в реката или изсипват на главата й вода.

След това на селския мегдан всички играят хоро като празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува й се ръка и се дават дарове в знак на благодарност и обич към нея.

До 1968 г. народният празник Бабинден се е отбелязвал на 21 януари. С календарната реформа на Българската православна църква от същата година датата на честването на Бабинден се измества - от 21 на 8 януари, като 21 януари се отбелязва като Ден на родилната помощ.

ИЗБРАНО