Александър Попов: Съмнението спасява журналиста от фалшивите новини

За романтичния период на новините, респекта към опита в журналистиката и по-голямата дезинформация в западните общества, говори главният редактор на Dnes.bg

Снимки: Личен архив/iStock by Getty Images

Александър Попов: Съмнението спасява журналиста от фалшивите новини

18:19 | 28 април 2023 | Редактор : Гергана Костова 0 923 Снимки: Личен архив/iStock by Getty Images

Най-добрите журналистически материали в последната година влизат в сериозна надпревара за първите места в различните категории на конкурса за чиста журналистика Web Report на Dir.bg. Предстои етапът на разглеждане на участващите репортажи и гласуване на победителите. Те ще бъдат наградени на 30 май в рамките на конференцията за дигитални медии 25 online, която Българският интернет портал организира по повод рождения си ден и своите 25 години в уеб пространството.

Web Report

Един от новите членове на журито на Web Report е главният редактор на новинарския сайт Dnes.bg Александър Попов, с който говорим за стандарти, актуалности и добра журналистика.

Кой е той?

Александър Попов завършва ЕТУ - "Електронни системи" (сега ТУЕС) и УНСС. Започва журналистическата си кариера в агенция "Балкан" през 1998 г. Присъединява се към Investor Media Group като главен редактор на mp3.bg през 2010 г., а същата година става част от екипа на Dnes.bg като редактор. 5 години по-късно става замесник - главен редактор на сайта. От 2019 г. е на поста главен редактор на Dnes.bg.

- Г-н Попов, как оценявате истински важното в информационния поток? Питам Ви, защото огромното предизвикателство днес е не липсата на информация, а отсяването на значимата от всичко онова, което ни залива.
- Екипът ни се стреми да поднася в голямата си част новини, които касаят всекидневието на българина. Нашата компания е разработила платформата Helpbook.info, в която всеки ден получаваме сигнали за нередности, проблеми, които адресираме до институциите. Това за мен са важните новини - решавайки на пръв поглед "малък" проблем, стъпка по стъпка ставаме по-отговорни, действаме като общество и в крайна сметка подобряваме живота си. Ставаме и коректив на управлението на даден кмет или държавна институция, защото няма как да бъде подминат дори и един сигнал.

- Как един журналист оцелява в морето от дезинформация?
- Трудно. Живеем във време, в което видеа се манипулират, все повече навлиза изкуственият интелект, а социалните медии се превърнаха в основен и лесен проводник за дезинформация. И тук идва нашата работа да отсяваме, проверяваме и да не подлъжем и аудиторията си. Смея да твърдя, че в западните общества, които често даваме за пример, този проблем е много по-голям. Оцеляването при нас, журналистите, е с една идея по-лесно, тъй като имаме рефлекс да подлагаме на съмнение, а и често можем да съпоставим друга информация. Докато друг човек може би няма да направи това допълнително усилие и би се предоверил.

- Коя е последната фалшива новина, която беше напът да ви подведе?

- Беше един фейсбук пост на роден политик, който направи известни внушения заради съвпадение на имена. Той самият се извини след ден, но тук няма как да не хвърля камък в нашата градина. Политиците използват социалните мрежи, за да прокарват интереси и политики, а медиите бързаме да ги публикуваме. И чак след това се замисляме дали не са ни "подхлъзнали", отговаря ли на истината написаното.

- Какви са оръжията според Вас срещу дезинформацията и фалшивите новини? Можем ли да постигнем успех като гилдия?
- Истината е, че зад дезинформацията и фалшивите новини стоят много пари. Особено, когато става въпрос за кампании по време на избори. Пандемията и войната в Украйна засилиха още повече този процес, а онлайн средата е повече от благодатна почва. Преди години основен инструмент беше цензурата, но пропагандата се оказа много по-печеливш вариант. Неслучайно темата стана основна за ЕС през последните три години и постоянно се допълват кодекси и се въвеждат мерки за борба срещу фалшивите новини. Любимият ми отговор е, че трябва да има критично мислене. Но това критично мислене трябва да се възпитава още в семейството, а и в училище. Колко учители биха нарушили стереотипния план за обучение и да говорят за различни проблеми, да разпалят любопитство и дискусии? Запаметяват се стихотворения, дати, но няма рефлексия за контекста им. За съжаление в тази борба всеки се спасява сам. Ние като гилдия не се справяме, дори напротив - има десетки "медии", които са създадени, за да бъдат проводник на дезинформация. Досега не съм видял някой да им се противопостави. Напротив - техните "новини" достигат до огромен брой хора, а ние отстрани се подсмихваме и даже назидаваме, ако някой им вярва.

- Разкажете ни повече за професионалния си път като журналист? Как се ориентирахте към професията?
- Стана случайно, не съм от онези, които са мечтали за тази професия. Бях на стаж в банка, беше скучно и определено не моят път. Споделих с брат ми, който по онова време работеше в частната информационна агенция "Балкан". Отидох на шега, без никакви очаквания и опит, без да съм се докосвал до тази професия. Попаднах в отдел с двама страхотни и много различни като личности и професионален подход редактори - Аида Паникян и Милена Димова, която за съжаление вече не е между нас... Те имаха търпението да ме учат и най-важното - разпалиха любопитството ми.

- Помните ли първия си репортаж и как се чувствахте тогава? Актуална ли е темата му и днес?
- В първите два месеца се обучавах, мои дописки изобщо не попадаха в емисиите, но пък работата ми беше много интересна. Целта не беше просто да отразим новина, а да я намерим в аванс, да разберем какво се подготвя като законопроекти, да открием различни гледни точки. Спомням си първото си интервю - с Капка Панайотова от Центъра за независим живот. Бях впечатлен и респектиран от хората, които работят там. Хора с клеймото "инвалиди", от които в онези години отвръщахме очи. Те се бореха за достъпна среда, правото да работят, и в нито в един случай не се оплакаха. Сравнявах ги с казионния Съюз на инвалидите в България, където "борбата" опираше за помощ да разпределят някой и друг пакет храна. За съжаление проблемите на тези хора са актуални и днес, което е оценка и за обществото ни като цяло.

- Помните ли също как се развиваха медиите преди дигиталните медии да станат съществена част от информационния поток? Можете ли да сравните медиите и качеството на журналистиката преди и сега?
- Не знам дали е удачно да се правят сравнения. Когато започнах работа, интернет се "включваше" два-три пъти на ден, получавахме емисии по факс. Вестниците бяха в своя пик и реализираха големи тиражи, новините по телевизията бяха последната инстанция. Прохождащите журналисти като мен, имаха по-голям респект към колегите с опит. Струва ми се, че тогава гилдията беше по-обединена и си помагаше. Поне в моите очи беше някакъв романтичен период, не съм усещал толкова силен натиск върху медиите, какъвто има днес, нямаше и автоцензура . Затова и смятам качеството тогава за по-добро - ролята на четвърта власт бе пълнокръвна.

- Разкажете ни повече за медията и екипа Ви?
- Започнах работа в Investor Media Group през 2010 г. като главен редактор на музикалния сайт mp3.bg, а след няколко месеца станах част от екипа на Dnes.bg. Това беше първият ми наистина професионален досег с онлайн медия и имах отново щастието да работя с личности, с които заедно създавахме не само нова информационна среда, но и прекрасен екип. Динамичната среда, удовлетворението да видиш ползата от работата си, завладяват. Щастлив съм, че работя в екип, в който с голяма част от колегите сме заедно от дълги години. Допълваме се и всеки може да замести другия, което е много важно в нашата професия. Учим се взаимно, всеки е с различен опит и това ни помага във всекидневната работа.

- За първа година сте част от журито на конкурса за чиста журналистика на Dir.bg Web Report. Какви материали очаквате да прочетете и гледате сред кандидатстващите?
- Опитвам се да не си създавам очаквания, защото ще имам възможността да се запозная с различен тип материали. Ще ми бъде много интересно, но ще бъде и предизвикателство да давам оценки.

- Кои биха имали най-големи шансове за вашите високи оценки?
- Със сигурност тези, които имат обществен отзвук. Надявам се да прочета повече материали от по-малки градове и населени места, защото там колегите работят в много по-предизвикателна среда, с по-малък ресурс и натискът върху тях е по-голям. Но често проблемите, които засягат в материалите си са много по-важни и ценни от отразяването действията или изказванията на политик и властимащ.

- Могат ли според Вас медиите да загърбят конкуренцията си за ден, за да излъчат най-достойните авторски материали, които трябва да получат общественото внимание още веднъж?
- Конкуренцията е ценна, няма защо да я загърбваме. Важното е никой да не се почувства пренебрегнат или обиден. Ако не бъде отличен тази година - има възможност да надгради работата си, да открие ново предизвикателство.

- Какво бихте казали на младия журналист в свое лице към днешна дата?
- Това, което ми казаха и първите ми редактори преди 25 години - бъди любопитен!

Интервю на Гергана Костова

Партньорите на Web Report 2023

Web Report се организира с официалната подкрепа на Съюза на българските журналисти.

Медийни партньори са БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, NOVA, OFFNews.bg, Dnes.bg, списание "Мениджър", телевизия ММ и агенция "БулФото".

Проектът се реализира с подкрепата на: Филип Морис България, Dundee Precious Metals, A1, "Главболгарстрой", "Инвестбанк" АД, Black Sea Gold, Chivas Regal, Devin, Arteks Engineering