АФИС: Българите отхвърлят здравната реформа

АФИС: Българите отхвърлят здравната реформа

Правителството превръща поговорката "Здравето е пари" в буквална и масово отхвърляна действителност. Дори привържениците на ГЕРБ се отнасят негативно към предложените от здравния министър идеи за реформиране на системата

18:04 | 2 октомври 2018 | Редактор : Калина Петрова 58 3322 Снимка:Shutterstock

В средата на септември министърът на здравеопазването Ананиев изнесе на публично обсъждане няколко идеи за промяна на финансирането на здравното дело в България. Интересно е да се види мнението не само на политици, експерти и лекари, но и на публиката, защото тя е, която плаща и ще плаща, коментират от Агенция АФИС.

Данните показват, че още в началния си вид предложенията крачат в ауфтакт с ритъма на общественото мнение. На въпроса, "Как, според вас, трябва да се подобри финансовото състояние на здравеопазването?":

Едва 17% одобряват идеята за "Въвеждане на задължително допълнително здравно застраховане в частна компания с месечна вноска от 12 лв.", а четири пъти повече - 65% не я одобряват;

Само 29% одобряват друго предложение: "Лечението над 700 лв. да се покрива от допълнителното здравно застраховане", докато 47% не го одобряват. Близо всеки четвърти няма мнение;

32% клонят в полза на предложението "Замяна на Здравната каса с няколко частни Здравни каси, които се конкурират", а повече - 38% не го одобряват.

През годините, едно от обичайните обяснения за отрицателното мнение относно "реформените" идеи на управляващите е, че "манталитетът на българина" по принцип се отличава със скептицизъм, консерватизъм и даже деструктивност. Данните обаче показват, че като цяло, населението не само знае, против какво е, но и за какво е.

"Засилване на контрола върху държавните болници" - 83% "за", а на обратното мнение са само 6%;

"Премахване на възможностите за спекулативно оскъпяване на лекарствата" - 80% "за" и само 7% "против";

"Държавните болници и поликлиники да не бъдат търговски дружества" - 64% "за" , 11% "против";

"Най-високоплатените чиновниците да плащат пълния размер на здравната вноска, а не държавата да поема половината" - 69% "за", 11% "против";

"Прекратяване на договорите на Здравната каса с частни клиники, ако те надхвърлят нуждите в даден регион" - 54% "за", 18% "против". Това се отнася до предвидения преди 18 години, но необяснимо липсващ елемент в здравеопазването "Здравна карта" на потребностите от медици и институции по региони. Именно заради липсата й НЗОК е принудена да пренасочва ресурса към големите градове и да затваря т. нар "малки болници";

"Преминаване към пряка бюджетна издръжка на здравеопазването - без Здравна каса, по подобие на националната здравна служба във Великобритания, Испания и Швеция" - 51% "за", 13% "против";

"Запазване на сегашния вариант и затягане на финансовата дисциплина" - 50% "за", 27% "против".

Да обобщим: налице е значително одобрение към алтернативни методи за оздравяване на финансите в здравната система с равнодействащ вектор "повече държавност и отговорност". Докато предложението за нови реформи е в обратна посока - въвежда още повече комерсиализация на здравеопазването. Негативната оценка към идеите на министъра и позитивната - към алтернативите, се споделя и от привържениците на ГЕРБ.

Наблюдаваме политологическа загадка: управниците сами вбиват клин между гласоподавателите, на които ще разчитат, и себе си.

Общоизвестно е, че населението плаща все повече и от джоба си, и чрез данъците за здравеопазване. В свой доклад от 2015 г. Световната банка, която беше идеолог на сегашната институционална система, (въведена през 2000 г.), призна, че в хода на нейното прилагане България е станала уникална сред индустриализираните общества с това, че осигурените пряко плащат половината от разходите за здравеопазване (чрез доплащания, такси, натурално самообслужване в болниците, цени в частните заведения, цената на лекарствата и т.н.). В почти всички европейски държави този дял е под 20%. Това значи, че у нас, в случай на болест, пациентът поема половината от цялостния финансов риск, въпреки, че си е плащал осигурителна вноска. Също така, че постоянно растящият дял от БВП, заделян за медицина, не е придружен от подобрение на основни здравни показатели. Зад тези констатации стои личен опит на онези хора, които са боледували. Което напълно обяснява преобладаващото мнение, че медицината и фармацията би трябвало да оздравят начините на разходване, преди да изземват още повече ресурс от населението.

На въпроса, кои са двата най-важни проблема лично за вас, 26% от българските граждани посочват здравето и здравеопазването. Този дял систематично расте през годините. Медицината вече влезе в челната тройка на тревогите на хората, редом с бедността (27%) и неясните перспективи (23%).

Недоволството от досегашните "пазарни" реформи на здравеопазването е значително. Помолени да дадат цялостна оценка на здравеопазването в България, 39% го оценяват като "Лошо", 11% като "Добро" и 47% като "Задоволително". Съотношението между категорично негативно и категорично позитивно мнение е 4 към 1.

Възрастните хора над 60 г. са групата, която осъществява 63% от потреблението на здравни грижи и следователно е най-компетентна по темата. В нея 61% имат средно 1.9 хронически заболявания. Оценката в тази група е още по-негативна: 43% смятат, че здравните грижи в страната са лоши, докато на обратното мнение са само 8%.

Още по-силно влияе факторът "доходи". Сравнително най-приемлива изглежда системата за хората със среден семеен доход над 1000 лв. на човек. При тях негативната оценка надделява над позитивната с 3%. Но те са само 1 от всеки десет граждани и затова балансираното им мнение не натежава, колкото недоволството на останалите.

Една от главните цели на здравната политика през годините беше догонване на останалите европейски страни в профилактиката. Само 61% са преминали през годишен профилактичен преглед за 2017 г.. Това е приблизително на нивото, което АФИС е измервала през 2008 г. Десетилетие по-късно бихме очаквали число от поне 90%, тъй като това е официален приоритет в управленски програми и здравни стратегии на поредица правителства от поне 15 г. насам.

Незадоволителната профилактика отличава България от страните-членки на ЕС и води до рекордна смъртност, предимно от сърдечно-съдови и онкологични заболявания. Здравният министър съобщи по-малко число - около 35%, които не са преминали прегледи. Той предложи нови наказателни мерки спрямо осигурените, въпреки че и сега предвидените санкции не се прилагат. Всъщност само 39% от пропусналите прегледа посочват като причина самооценката, че "съм здрав и нямам нужда от прегледи". Останалите посочват причината, че "Личният лекар не настоява" (26%). 12% съобщават, че "Личният лекар не издава нужните направления". Има и други причини -"Изследванията и прегледите са скъпи" (17%), "Най-близките медицински лаборатории се намират в друго населено място" (9%). Тези данни насочват към хипотезата, че сегашната система парично стимулира анти-профилактиката (т.е. "пести от триците").

Каква е причината да не преминете през годишния профилактичен преглед за 2017 г.?

Моят личен лекар не настоява 25,7%

Моят личен лекар на издава нужните направления 12,0%

Изследванията и прегледите са скъпи 16,7%

Най-близките медицински лаборатории се намират в друго населено място 8,8%

Мисля, че не ми е нужен преглед - чувствам се здрав 38,6%

Друго, без мнение 17,3%

В медиите битува мнението, че бюджетният недостиг на НЗОК се дължи на хора, които не си плащат здравните вноски. Всъщност само 8% не са здравно осигурени. Главната причина е безработицата. Безработните представляват 54% от неосигурените, докато делът им в населението е само 8%. 81% от безработните не са преминали годишния преглед.

С годините все по-остър става проблемът с достъпа до здравеопазване, независимо дали обществено или частно.

На въпрос, "Там, където живеете, колко часове са нужни, за да ползвате спешна помощ?", 21% от населението посочва число над 1 час. Т.е. за всеки пети здравноосигурен в България т. нар. "златни 40 минути", в които инфаркт може да бъде овладян без тежки увреждания, са априори пропуснати. Постъпването в болница изисква над 3 часа пътуване за 18% от осигурените. Т.е. това е сериозен логистично-финансов проблем , най-често съпътстван с откъсване от населеното място и от помощта на роднините. В днешно време лечебната практика преминава през едно или повече лабораторни изследвания, за което 12% от осигурените са принудени да пътуват над 3 часа. Там, където живеят над една десета (11%) от пациентите, дори достъпът до аптека изисква болният или негов близък да измине над 3 часа път. По такъв начин здравната политика е позволила деформация в районирането, при което онези, които имат най-много средства, защото са в големи градове и имат по-големи доходи, реално ползват повече от обществените фондове за здравни грижи.

Там, където живеете, колко часове са нужни, за да ползвате следните видове здравна помощ?

Постреформената конструкция на здравеопазването противоречи на гарантираното от Конституцията право на достъпна медицинска помощ. Неин член 52(1) гласи: Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Виждаме, че законите и създадените от тях обществени отношения не гарантират достъпа на осигурените до здравеопазване. Обяснението е просто: от 2000 г. насам здравните заведения, следвайки пазарната логика, все повече се съсредоточават в големите градове, където има повече платежоспособни «клиенти». Пазарната медицина следва парите, а не пациента.

От няколко години българите, в крак с населението на развитите западни страни, загуби наивната доверчивост към неолибералните "пазарни" рецепти. Въпреки това правителството предписва лечението на раните от бизнес-медицината с още повече комерсиализация. Изводът е, че на диагностициране, в т.ч. и със средствата на социологията, подлежи по-скоро правителството, отколкото обществото.

Графика: АФИС

Коментарът е въз основа на данни от национално представително проучване на общественото мнение, осъществено от Агенция АФИС в периода 29 септември - 2 октомври 2018 г. Интервюирани пряко по домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.

ИЗБРАНО