Всеки четвърти родител в България вярва, че шамарът възпитава. Цифрите показват, че 88% от родителите осъзнават, че шамарите не са ефективно средство за възпитание, но въпреки това 2/3 от тях са го прилагали.

Родителите, които аз срещам в практиката си, споделят най-често, че прибягват към шамар или телесно наказание спонтанно. За да спрат детето да не се нарани или да не пострада е едната причина. Другата е, за да спрат някакво повтарящо се крайно нежелателно, често деструктивно поведение на детето. Т.е. става дума за спонтанна употреба на телесно наказание като израз на страх или безсилие, коментира по bTV Мария Брестничка от Национална мрежа за децата.

"Трябва да мислим за физическото наказание и насилие като за инфаркт - няма малък и голям. Хората казват: Мен са ме били и съм станал човек. Ние бием детето по определени части на тялото - бием дупето. Наказваме органа, който е виновен. Бием през устата, защото ни лъже. Бием от позицията на власт, но ние нямаме власт над детето. Тялото си е негово", изтъкна психологът Младен Владимиров.

Брестничка отбеляза, че 90% от родителите, които използват шамара като възпитателна мярка, признават, че той не е ефективно средство.

"Ако си зададем въпроса къде е границата между възпитателната мярка и вредата, колко шамара трябва да удряме и колко силен трябва да е шамарът, много лесно стигаме до отговора - нула", каза Брестничка.

Тя добави, че ако един родител може да се замисли къде да удари, може да се замисли и въобще да не прилага сила.

Много от родителите имат оплаквания, че децата им не ги чуват, когато им говорят. Според Младен Владимиров причините за това са две. Едната е, че говорим на неразбираем за детето език, например, ако то е много малко и речникът му е беден. Другата причина е, когато детето е под много силна емоция.

Той посъветва първо да го успокоим и след това да се опитаме да говорим с него. Повечето родители се чувстват зле, когато бият наследниците си, но не виждат друга алтернатива в конкретната ситуация, заключи психологът.