Паркинсоновата болест е неврологично заболяване, което се развива, когато клетките в мозъка, отговарящи за производството на допамин, започнат да умират. Намалените допаминови нива причиняват проблем в контрола на движенията на тялото. Симптомите на Паркинсоновата болест могат да варират, но обикновено включват треперене на ръцете, бавни движения, скованост и трудности при ходене и балансиране. Тези симптоми са познати като "моторни" симптоми, защото засягат моториката на организма. Въпреки че причината за Паркинсоновата болест не е напълно разбрана, се смята, че комбинация от генетични фактори, околната среда и неврологични изменения играят роля в развитието на това заболяване.

От години обаче учените и невролозите се опитват да предвидят появата на това инвалидизиращо заболяване, за да се опитат да забавят хода и прогресията му. Установяват се клъстер от симптоми, които засягат различни органи и системи и са белязани с нарушения във функциите им, които са познати като "продромална фаза" или накратко - немоторни симптоми.

Кои са немоторните симптоми, как да ги различим от други болестни състояния, неасоциирани с Болестта на Паркинсон и може ли това да помогне за ранното диагностициране и лечение на заболяването, разговарям със специалиста-невролог д-р Драган Горанов от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост.

Д-р Горанов, какво представлява тази продромална фаза при болестта на Паркинсон?

При болестта на Паркинсон може да разграничим една много ранна фаза, т.нар. продромалната фаза, която настъпва още преди появата на класическите, кардинални симптоми на заболяването. Въпреки интензивните научни изследвания през последните десетилетия, точните причини за появата на това невродегенеративно заболяване са все още неясни, а това прави практическо му лечение само отчасти успешно, защото засега то е изцяло симптоматично. За по-пълно разбиране на развитието на заболяването и разработката на нови възможности за терапия именно тази най-ранна фаза е от изключителна важност.

Правилното разпознаване на този много начален етап, свързан с немоторна симптоматика, е клинично предизвикателство. Само допреди няколко години гласност и познания за тези немоторни симптоми почти липсваха. Научните данни, с които към момента разполагаме предполагат, че в тази фаза поне 50 % от нервните клетки са вече засегнати от болестта (в област от мозъка наречена substantia nigra) и не работят пълноценно, но пациентите не отчитат никакви симптоми.

Какви са немоторните белези?

 Най-честите продромални белези са четири: тежък запек, депресивни състояния, поведенческо разстройство на REM фазата на съня, намалено или липсващо обоняние. Тези симптоми могат да са изключително обременяващи за някои пациенти, а да останат незабелязани от други с години.

В какво се изразява поведенческото REM-разстройство на съня?

Поведенческото REM-разстройство на съня се изразява в много "живи", буйни сънища (най-често кошмари), при които липсва физиологичната отпуснатост на мускулите по време на RЕМ-фазата и пациентите са много подвижни. Те могат да наранят неволно себе си или близък, или да паднат от леглото. Това може и трябва да бъде изследвано от професионалист с опит в медицина на съня.

 Някои от споменатите симптоми са много неспецифични...

Да, повечето от тях са неспецифични. Нарушено обоняние може да се появи при вирусни инфекции или при синузит. Има многобройни и разнородни причини за обстипация (запек) и депресивност. Една малка разлика в синхронното поклащане на ръцете в движение може да е резултат на ортопедичен или ставен проблем или пък резултат от професионалното минало на пациента.

Наличието на един от тях или комбинация изобщо не трябва да означава диагноза Паркинсон. Подобна директна асоциация от загрижен пациент или близък би била погрешна. Обсъждането и поставянето на една диагноза никога не е резултат на един единствен симптом, а се основава на широк поглед върху анамнезата, клиничното състояние, хода на заболяването и контролни, проследяващи прегледи.

При всеки бъдещ пациент с моторни изяви на Паркинсон ли се проявяват немоторни симптоми?

Не. Не всеки пациент, който в даден момент се разболява от болестта на Паркинсон е преживял в по-ранни години продромална фаза. При някои пациенти заболяване започва директно с тремор или вдървеност (ригор).

 А обратното валидно ли е? Ако има анамнеза за продромална фаза, значи ли това, че ще се развие Паркинсон след години?

Важна е общата картина - какъв е човекът, на каква възраст, с каква находка от прегледа и какъв изолиран симптом или комбинация от немоторни симптоми има. За това могат да помогнат специфични образни методики (DaTSCAN, ЯМР).

За разлика от други невродегенеративни заболявания, като болест на Алцхаймер например, където от години съществуват валидни биомаркери, тук не разполагаме с такива. Към този момент нямаме и доказан метод, който на базата на тези най-ранни симптоми да даде достоверна, вероятна прогноза, че даден пациент ще развие или няма да развие болест на Паркинсон след 10-15 години.

Тогава как разпознаването на тези симптоми може да е от полза за пациентите?

Информираността на пациента за тези състояния е от значение. Така се дава възможност пациенти с такива симптоми да потърсят нужната диагностика и специалист, а за нас това е възможност да разпознаем клинично и проследим тези пациенти, ако установим, че има основание за това. Дори и контролни прегледи "само" веднъж годишно при селектирани пациенти биха довели до достатъчно ранно разпознаване на заболяването, ако такова се развие. А това означава и съответно да се предложи навременно и адекватно лечение. Ранното стартиране на терапията е ключово, защото стратегиите за лечение в начален или по-напреднал етап се различават.

Какво могат да направят пациентите, за да намалят риска от развитие на болест на Паркинсон?

Като протективни фактори се смятат средиземноморска диета, двигателна активност, спорт и консумация на кофеин. Силно препоръчителна е диета, богата на полифеноли, които откриваме в изобилие в плодове и зеленчуци.

Кои са "класическите", моторни симптоми на болестта на Паркинсон?

Когато говорим за болестта на Паркинсон трите кардинални симптома са: вдървеност, намалена подвижност на спонтанната моторика, и тремор. Те присъстват в различна комбинация и степен.

Каква е разликата между болест на Паркинсон и т.нар. атипичен Паркинсонов синдром?

Тук става въпрос не за едно, а за няколко сходни заболявания, които често могат да имитират болест на Паркинсон. Това са: мултисистемна атрофия, деменция с телца на Леви, прогресивна супрануклеарна пареза и кортикобазална дегенерация. Тези четири заболявания имат своите специфични характеристики - някои имат много къса или много по-дълга продромална фаза, поведенчески невро-психиатрични симптоми, някои реагират много специфично към определени медикаменти. Разликата е не само нозологична, лечението и прогнозата също се различават.

Към немоторните симптоми, предшестващи болест на Паркинсон, могат да се изброят още и блефероспазъм (паднал клепач), умора, болка в краката, дихателни проблеми, проблеми с уринирането, инфекции и сексуална дисфункция, когнитивни нарушения, ниско кръвно налягане (ортостатична хипотония), гълтателни и говорни затруднения и др. Изолирани, тези симптоми могат да са причинени от редица други състояния и заболявания и трябва да се направи прецизна диференциална диагноза.

Снимка: личен архив