Загубихме националния държавен суверенитет и от германската колесница се привързахме към Москва, коментира последствията след 9 септември 1944 г. историкът проф. д-р Георги Бакалов пред БГНЕС.
Този преврат е реванш за събитията от 1925 г. и по думите на историка проф. Николай Генчев, това е второто обезглавяване на българската интелигенция. След него се налага съветски модел, който поставя край на образованието и духовните ценности, изграждани от Възрожденската традиция. Това възпитава две, три поколения българи без духовни ценности. Налага се пролетарски начин на поведение, който преди това не е бил разпространен. Понятието буржоазно, невинно по своя смисъл, се превръща в негатив и заклеймява значението на индивидуалните постижения.
От тогава българите стават убедени, че богатството и успехите са нещо нередно. Хора, които не могат да постигнат сами определено ниво на жизнен стандарт се обръщат срещу тези, които имат постижения, подчерта професорът. Еуфорията от първите години на преврата налагат в страната модел на користност и връщат назад нашето развитието. Потърпевши са стотици хиляди лични и семейни съдби, на които е отнето всичко, като се налагат мними послания за равенство. Властта се използва за създаване на натиск за принадлежност и фалшиво кокетничене с триумф на идеологическата пропаганда.
Най-тежки последствия върху нацията нанесоха присъдите на Народния съд до февруари 1945 г, когато в България са избити хора - цветът на интелигенцията, политическият и дипломатически елит, хората на културата, които са постигнали много, казва историкът проф. Бакалов.
Отнемането на собствеността не само на едрата собственост, преди всичко на собствеността на обикновените граждани, както и унищожаването на земеделието, нанесе необратими последици. Това доведе до стихийната урбанизация и запълването на градовете с неподготвени за този тип живот хора. Това роди цялата гама от явления на приспособимост.
Пострадаха и сфери като образованието, на което беше наложен съветски модел, който скъсваше традицията на доказаната образователна система от преди войната. След промените през 1989 г. членовете на над милионната Комунистическа партия се стопиха, защото принадлежността към нея неискрено се използваше за задоволяване на жизнените потребности.
Безстопанственото рушене на националното богатство беше разпределено в средите на хора, ползващи се с протекции и създаде придобивки за престъпни групи. В други страни този процес се случи за по-кратко време и с по-малки последствия и не доведе до такива поражения, каквито имаше в България. Това, което преживяхме в последното десетилетие на ХХ век беше следствие от безконтролното господство на Комунистическата партия и разрухата, която донесе 9 септември, казва проф. Бакалов.
Нашият преход премина по безкръвен начин, но продължи много по-дълго и е много мъчителен. Ако политическият и икономически преход са завършили в определена степен, то духовният преход и завръщането на България към европейските ценности предстои, казва още историкът.