Следващата седмица се очаква НЗК да бъде разгледана на заседание на Министерски съвет и да бъде публикувана в Държавен вестник.

След обнародването й, картата ще стане задължителна част от методиката, по която НЗОК ще сключва индивидуални договори с лечебни заведения.

НЗК регламентира необходимия брой лекари и болници в различните области и градове.

Здравната карта е аналитичен документ, който отразява потребностите на българските пациенти, документирани през последните 3 години и дава насоки за оптимално разпределяне на ресурсите в системата на здравеопазване, допълниха от пресслужбата.

По закон промяна в НЗК ще може да се инициира по всяко време, като се внесе аргументирано искане в Националната комисия.

В периода, в който проектът на картата беше подложен на публично обсъждане, в комисията са постъпили около 150 предложения за промени.

От тях комисията е приела 71 и ги е отразила в пълния им вид в окончателния вариант на документа, 33 предложения са приети частично, а 35 не са разглеждани, защото се отнасят до съдържанието на областните здравни карти, които са извън компетентността на комисията.

БЛС не подкрепя Националната здравна карта

Представителите на БЛС в Националната комисия за изготвяне на Национална здравна карта не гласуваха приемането й. Решението е на УС на съсловната организация и е било изпратено до министъра на здравеопазването Петър Москов, както и качено на интернет страницата на БЛС.

В аргументите си от съюза посочват, че Националната здравна карта трябваше да е готова преди началото на тази година, а към момента тя все още не е факт, въпреки че са изготвени 28 областни здравни карти и три варианта на национална карта.

Освен това методиката за областните здравни карти е предмет на съдебно оспорване, припомнят от съсловната организация.

Въпреки дългия период за обществено обсъждане, остава неясно, според БЛС, дали промените в лечебните заведения и новите им дейности са взети под внимание при изготвянето на картата.

В писмото се изразява недоумение, че в документа е записано, че в София има излишък на общопрактикуващи лекари, а всъщност има "очевиден недостиг".

Против служебен рамков договор

Българският лекарски съюз счита, че предложението за решение на Надзора на НЗОК, с което фактически се създава нов служебен рамков договор, е незаконосъобразно.Това заяви в интервю за БНР председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев.

В края на февруари делегатите на 64-ия Извънреден събор на Българския лекарски съюз (БЛС) отхвърлиха Националния рамков договор.

Грозев допълни, че от организацията не знаят върху какво "стъпва" новия служебен рамков договор.

"Този акт е в нарушение и в противоречие със Закона за здравното осигуряване... Нов рамков договор няма, така че остава в сила договорът от 2015-а година", обясни д-р Грозев.

По думите му, в основни линии конфликтни точки в този рамков договор са лимитите, санкциите и възможното намаляване на цени.

"Санкциите са завишени, не са това, което ние договорирахме. Има възможност за еднолично решение от страна на Надзора във връзка с промяната в обеми и цени. В момента Наредба 11 или бившата 40, тя виси, има един такъв създал се правен вакуум – прави се рамков договор, обаче я няма Наредбата. Тя все още е качена и остава за обсъждане", допълни председателят на БЛС.

НЗОК: Правен вакуум няма да има

Националният рамков договор ще влезе в сила от 1 април и правен вакуум няма да има. Това заяви пред парламентарната здравна комисия председателят на Надзорния съвет на Здравната каса Кирил Ананиев.

Проектът на документа, както и проектите на всички необходими наредби, са качени за обществено обсъждане на сайта на Министерството на здравеопазването. Според Ананиев ще има технологично време, за да бъдат приети в срок.

"Ще разгледам абсолютно всички предложения, които са постъпили, и Надзорният съвет ще вземе своите решения. Процедурата след това е такава, че след като се гласува решението се предоставя на министъра на здравеопазването за съгласуване и оттам тръгва към Държавен вестник", обясни Ананиев.