Министър-председателят е в парламента, за да бъде изслушан за т. нар. Пакт за еврото.
Данъците си остават наше собствено решение – става въпрос за разработване на обща база за данъчно облагане, посочи Борисов.

В окончателния текст на Пакта за еврото, одобрен от Европейския съвет на 25 март, отпадна текстът за данъчна хармонизация, като вместо това бе записано, че ще бъде съгласувана базата за облагане с данък печалба. В проекта на комисията общата консолидирана данъчна основа ще е избираема за фирмите, според казаното днес от премиера. Никой не ни кара да повишим 10% плосък данък, категоричен бе Борисов.
Той също така отрече, че Пактът налага ограничения за ръста на заплатите.

Премиерът посочи, че България, заедно с още пет държави, извън Еврозоната – Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния подкрепят Пакта евро плюс, общият брой на подкрепилите го членки е 23, а против са четири държави – Великобритания, Швеция, Чехия и Унгария.
Той каза още, че основна идея на пакта за конкурентноспособност е, че спасяването на държавите с неблагоразумна политика по отношение на своите публични финанси, ще коства много на страните-донори като Германия.

Борисов посочи, че пактът е различен от Европейския механизъм за стабилност (това е спасителния фонд, който ще замени сегашния временен механизъм за подпомагане на закъсали страни от еврозоната - бел. ред.) Участието в спасителния фонд е ограничено само от държавите членки на еврозоната.

България ще се включи след присъединяването към еврозоната като размерът на вноската ще зависи от броя на членките по това време. За държавите-членки, които имат БВП под 75% от средния за страните в еврозоната, се предвижда преходен период до 12 години от влизането им в еврозоната. Държави, извън еврозоната, ще могат да се включат по собствено желание на база финансовите операции на европейския механизъм за стабилност. Страните от еврозоната ще предоставят равностоен кредиторски статус за тези държави. За България, която по исторически причини е най-бедната страна в ЕС, възможността да кредитира членки на еврозоната е теоретична, каза премиерът.

Съпредседателят Иван Костов каза, че сините ще подкрепят Пакта, ако гарантира бързо влизане в еврозоната.  В отговор на негов въпрос финансовият министър Симеон Дянков заяви, че при подкрепата на пакта "Евро плюс" страната ни не е поставила формално или неформално въпроса за влизането ни в ERM-2 - чакалнята на еврозоната.

Бившият финансов министър Пламен Орешарски посочи, че е очевидна нуждата от подобряване на финансовата стабилност и конкурентоспособността в ЕС след кризата.
„Инструментариумът на ЕС обаче е разработен така, че да покрива повече проблемите на старите страни-членки, отколкото на новите”, заяви той. Той посочи, че на този фон от сега има опасност за нас от загуба на инвестици, на приходи, на растеж. Според Орешарски, могат да ни принудят да увеличим данъчната ставка на корпоративното подоходно облагане и да се стигне до ситуацията на "болен здрав носи".

Присъединяването към пакта преди повече от месец предизвика много критики, в това число от президента Георги Първанов и лидера на СДС Мартин Димитров заради създалото се впечатление, че той е обвързан с вноски в спасителния фонд на еврозоната в размер на 6 млрд. евро.
Според изчисления на МФ тези вноски, които трябва да бъдат направени само ако България влезе в еврозоната, ще бъдат около 350 млн. евро кеш през първите 5 години и 2.6 млрд. евро при поискване за първоначалния 12-годишен период.