Обжалването стана почти професия и може би спорт, допълни Павлова, цитирана от БТА.
Тя съобщи, че през 2011 г. и 2012 г. в 90% от случаите това е водело до забавяне в изпълнението на проекти  и добави, че този проблем би могъл да се ограничи и чрез законодателни промени.
Министърът уточни, че преди е имало такса при обжалване на тръжните процедури, а след премахването й този процес в някои случаи по думите й е станал лесен и безнаказан.

Второ предизвикателство според министъра са многото финансови корекции, наложени през изминалите години, заради неправилно прилагане на Закона за обществените поръчки.
Например прилагане на дискриминационни критерии, некоректно залагане на гаранции - гаранция от 500 години за изпълнението на един проект е нещо нереално, каза министърът. Пред журналисти тя не уточни за кой проект става дума.

Друго предизвикателство е прилагането на тръжния критерий за най-ниската цена, което по думите на Павлова е довело до това да не се плаща на подизпълнители, до лошо качество и закъснение.
Затова критерият най-ниска цена не трябва да се толерира от възложителите на обществени поръчки, допълни министърът.
Павлова припомни, че при търговете за големите инфраструктурни проекти, особено в пътния сектор, вече се използва критерият - икономически най-изгодна оферта, което означава, че печели фирма, която има капацитет, а не тази с най-ниската цена.

Съветникът на вицепремиера Цветан Цветанов германският експерт по превенция и борба с корупцията Ролф Шлотерер пред БНР:
По резултати от нашите анализи около 95 процента от дейностите, свързани с организацията на обществените поръчки, са от изключително формален характер. А това е една бюрократична пречка, от която се възползват тези с корупционни намерения за преодоляване на принципа на конкурентност. От гледна точка на корупцията пък ние в България наистина имаме най-добри възможности. Би могло да се каже, че в тази сфера законодателството благоприятства дори корупцията, корупционните практики.