Той направи изненадващо посещение в руската военновъздушна база на сирийското крайбрежие, по време на което демонстративно прегърна сирийския президент Башар Асад, който почти спаси властта си благодарение на руската военна намеса - така британският вестник "Гардиън" коментира в редакционна статия нареждането на Путин за изтеглянето на руските войски от Сирия.

"Приятели, родината ви очаква. Вие се връщате у дома с победа", заяви президентът пред подразделение от руски войници, отбелязва изданието.

В същото време в контролираното от бунтовниците предградие на Дамаск Източна Гута, където Русия обяви по-рано тази година, че ще се поддържа режим на прекратяване на огъня, гладуват деца, живеещи под обсада. Въпреки споразумението за "деескалация" сирийските правителствени сили продължават да бомбардират района, подкрепяни от иранските и руските съюзници, опитвайки се да постигнат решителна победа.

Тези две сцени говореха много за сметките на Русия и за реалностите, създадени на място с нейна помощ. Това, че сега руският президент обяви значително военно изтегляне, трябва да се приема с доста резерви. Подобни обещания са давани и преди, но остават неизпълнени.

Говорителят на Кремъл каза, че Русия ще запази значителни сили в Сирия за борба с "терористите". Определението на Русия за "тероризъм" в Сирия е като това на режима на Асад, което го приравнява на политическа опозиция.

Путин много иска да говори за победа. В Москва той обяви, че ще се кандидатира за преизбиране догодина. Връщането на част от руските сили, за които се съобщава, че са разположени заедно с хиляди представители на свързани с Кремъл частни фирми, може само да бъде от полза за политическите му перспективи. Руските жертви в Сирия са строго пазена тайна, както и финансовите разходи за операцията.

От геополитическа гледна точка войната на Путин в Сирия е печеливша инвестиция за Кремъл. Той се възползва от стратегическия безпорядък в Запада и нежеланието на Америка да бъде въвлечена по-дълбоко в конфликта - инстинкт, който съществуваше преди идването на непостоянния Доналд Тръмп, изтъква "Гардиън".

След Сирия Путин посети Кайро, където се срещна с египетския президент Абдел Фатах ас Сиси, демонстрирайки новото влияние на Русия в страна, която от 70-те години на 20-и век има привилегировани връзки със САЩ. Сега се говори за възможността руски военни самолети да използват египетски бази.

Немалка ирония е, че Путин претендира за победа над "Ислямска държава": големите приказки не успяват особено да скрият факта, че неговите сили се фокусираха много повече върху атакуване на опозицията срещу Асад, отколкото върху джихадистките бунтовници. Отвоюването на Ракка не беше руско постижение, а резултат от кюрдско-арабско сухопътно настъпление, подкрепено от въздушни удари на оглавяваната от САЩ коалиция.

Нито едно от тези неща не пречи на Русия да претендира за дипломатическо превъзходство. Путин увеличи възможностите си за влияние, като промени баланса на силите и хвана Запада неподготвен, когато изпрати войски през 2015 година. Друг въпрос обаче е дали той може да осигури мирен план. Признаците са, че руският президент би предпочел да измести встрани, ако не и напълно да възпрепятства подкрепяните от ООН преговори в Женева, анализира още изданието.

От полза е, че тези обсъждания са свикани с надеждата, а не с очакването за мир. Той проучва други формати заедно с Иран и Турция, но те са сложни партньори. Контролираните от Иран сили придобиват по-голямо влияние в Сирия, отколкото Путин вероятно е предвиждал първоначално. Също така е вярно, че ще са необходими ресурсите на ООН, когато и ако някой ден се мисли за възстановяването на Сирия.

Геополитическите силови игри в Сирия не са приключили, нито пък боевете. А според ООН в Източна Гута 137 деца, включително бебета, спешно се нуждаят от медицинска евакуация.

Като укрепва властта на един диктатор, който подлага на глад и кланета собствения си народ, Путин със сигурност е отговорен за опустошаването на Сирия, в същата степен, в която контролира военни бази. Русия се завръща в Близкия изток, но отговорността й за кървавата баня е не по-малко видима, завършва анализа си "Гардиън".

Какво не й достига на Русия

Русия не успя да повтори в Сирия афганистанските грешки