EPA/БГНЕС
ЕС замразява активи и забранява достъпа на сепаратисти
Съветът на ЕС по външни работи реши да се разшири списъка със санкции срещу сепаратистите в Украйна.
Съветът ще възложи на ЕК и на Европейската служба за външно действие да изготвят разширението, предаде БТА.
Външните министри на страните-членки на ЕС са приели да има мерки по замразяване на активи и забрани за пътуване на повече сепаратисти, предаде АФП, цитирана от "Фокус".
Мерките трябва да бъдат одобрени преди края на месеца.
Сепаратистите попаднаха и в предишен списък със санкции.
С днешните решения на Съвета за пореден път изборите в Донецк и Луганск от 2 ноември са обявени за незаконни, а предсрочните парламентарни избори в Украйна от 26 октомври са приветствани.
Външните министри на ЕС приветстват решението за събирането и извозването на останките от полет МН17, свален над Украйна през юли.
Те призовават за допускане на независимо международно разследване на катастрофата, което да установи причините и отговорните за нея.
Съветът на ЕС призовава враждуващите страни в Източна Украйна да спазват международното хуманитарно право и да не посягат на цивилните и инфраструктурата.
Министрите приветстват подписаното между Москва и Киев споразумение по отношение на доставките на газ, с което се очаква да бъде осигурено гориво както за украинците, така и за останалата част на Европа тази зима.
Съветът отбелязва, че Украйна следва да вземе мерки за ограничение на потреблението на енергия и за осигуряване на енергийна ефективност.
ЕС насърчава по-нататъшния напредък в преструктурирането на украинския газов сектор.
По-рано външният ни министър Даниел Митов съобщи, че колегите му от ЕС са постигнали пълно единодушие за разширяването на санкциите.
Министърът каза, че ограниченията ще бъдат насочени към онези, които са участвали в организацията и признаването на изборите в Източна Украйна - предимно представители на местното руско малцинство, предаде БТА.
Митов отчете сериозен консенсус сред външните министри по настояването да се държи много ясно сметка за спазването на споразумението от Минск и за неговото изпълнение.
"Приключването на военните действия в Украйна е приоритет номер едно, следва да се подобри хуманитарната ситуация, необходима е размяна на пленници, трябва да се облекчи животът на хората", посочи Митов.
Той изрази очакването мисията на ОССЕ в Украйна да си влезе във функциите по наблюдението на спазването на примирието и на руско-украинската граница.
"Данните за присъствието на руски военни и идването на нови (в Украйна) не ни дава поводи за огромен оптимизъм. Съществува опасност от ексалация на конфликта. Ясно е, че наложените досега санкции дават ефект - състоянието на руската рубла и на руската икономика, изтеглянето на инвеститори - това е сериозен удар. Спадналата драстично цена на петрола също оказва влияние", отбеляза той.
Министърът уточни, че финансовата помощ на ЕС за Украйна следва да бъде обвързана с реформи - като реформа на вътрешния енергиен пазар на Украйна.
"ЕС трябва да изгради цялостна стратегия и нова политика по отношение на Русия", заяви министърът.
"България иска да се води диалог с Русия, но отричането на очевидни неща като присъствието на руска военна техника и жива сила (в Украйна) създава недоверие", коментира той.
Попитан каква ще бъде българската позиция по отношение на Русия министърът посочи, че трябва да си даваме сметка, че принадлежим към западния свят.
"Десетилетия се борим да бъдем част от него, цялата ни държавност се гради на тези ценности и в такива моменти трябва да си казваме къде стоим. Трябва да умеем да предефинираме отношенията си с Русия, така че да не влизаме в конфликт. Трябва да казваме ясно къде стоим, защото иначе приятелите ти започват да се съмняват в теб", заяви Митов.
Украйна поиска днес от ЕС да изпрати на Русия ясен сигнал за твърдост, съчетан със заплаха за нови санкции, ако е необходимо, предаде Франс прес, като цитира украинския министър на външните работи Павло Климкин.
Той добави, че Украйна се надява да участва в среща на високо равнище с Русия тази седмица, за да се съживи споразумението за прекратяване на огъня от Минск.
Германският канцлер Ангела Меркел предупреди днес, че конфликтът в Украйна може да прерасне в по-голямо противопоставяне, съобщи ДПА.
"Украинската криза в никакъв случай не е просто регионален въпрос.Тя засяга всички ни", каза Меркел в реч в Института "Лои" в Сидни.
Тя разкритикува Русия за това, че "допринася за дестабилизацията", и заяви, че особено застрашени от събитията в Украйна са Грузия и Молдова.
Външните министри на страните-членки на ЕС са приели да има мерки по замразяване на активи и забрани за пътуване на повече сепаратисти, предаде АФП, цитирана от "Фокус".
Мерките трябва да бъдат одобрени преди края на месеца.
Сепаратистите попаднаха и в предишен списък със санкции.
С днешните решения на Съвета за пореден път изборите в Донецк и Луганск от 2 ноември са обявени за незаконни, а предсрочните парламентарни избори в Украйна от 26 октомври са приветствани.
Външните министри на ЕС приветстват решението за събирането и извозването на останките от полет МН17, свален над Украйна през юли.
Те призовават за допускане на независимо международно разследване на катастрофата, което да установи причините и отговорните за нея.
Съветът на ЕС призовава враждуващите страни в Източна Украйна да спазват международното хуманитарно право и да не посягат на цивилните и инфраструктурата.
Министрите приветстват подписаното между Москва и Киев споразумение по отношение на доставките на газ, с което се очаква да бъде осигурено гориво както за украинците, така и за останалата част на Европа тази зима.
Съветът отбелязва, че Украйна следва да вземе мерки за ограничение на потреблението на енергия и за осигуряване на енергийна ефективност.
ЕС насърчава по-нататъшния напредък в преструктурирането на украинския газов сектор.
По-рано външният ни министър Даниел Митов съобщи, че колегите му от ЕС са постигнали пълно единодушие за разширяването на санкциите.
Министърът каза, че ограниченията ще бъдат насочени към онези, които са участвали в организацията и признаването на изборите в Източна Украйна - предимно представители на местното руско малцинство, предаде БТА.
Митов отчете сериозен консенсус сред външните министри по настояването да се държи много ясно сметка за спазването на споразумението от Минск и за неговото изпълнение.
"Приключването на военните действия в Украйна е приоритет номер едно, следва да се подобри хуманитарната ситуация, необходима е размяна на пленници, трябва да се облекчи животът на хората", посочи Митов.
Той изрази очакването мисията на ОССЕ в Украйна да си влезе във функциите по наблюдението на спазването на примирието и на руско-украинската граница.
"Данните за присъствието на руски военни и идването на нови (в Украйна) не ни дава поводи за огромен оптимизъм. Съществува опасност от ексалация на конфликта. Ясно е, че наложените досега санкции дават ефект - състоянието на руската рубла и на руската икономика, изтеглянето на инвеститори - това е сериозен удар. Спадналата драстично цена на петрола също оказва влияние", отбеляза той.
Министърът уточни, че финансовата помощ на ЕС за Украйна следва да бъде обвързана с реформи - като реформа на вътрешния енергиен пазар на Украйна.
"ЕС трябва да изгради цялостна стратегия и нова политика по отношение на Русия", заяви министърът.
"България иска да се води диалог с Русия, но отричането на очевидни неща като присъствието на руска военна техника и жива сила (в Украйна) създава недоверие", коментира той.
Попитан каква ще бъде българската позиция по отношение на Русия министърът посочи, че трябва да си даваме сметка, че принадлежим към западния свят.
"Десетилетия се борим да бъдем част от него, цялата ни държавност се гради на тези ценности и в такива моменти трябва да си казваме къде стоим. Трябва да умеем да предефинираме отношенията си с Русия, така че да не влизаме в конфликт. Трябва да казваме ясно къде стоим, защото иначе приятелите ти започват да се съмняват в теб", заяви Митов.
Украйна поиска днес от ЕС да изпрати на Русия ясен сигнал за твърдост, съчетан със заплаха за нови санкции, ако е необходимо, предаде Франс прес, като цитира украинския министър на външните работи Павло Климкин.
Той добави, че Украйна се надява да участва в среща на високо равнище с Русия тази седмица, за да се съживи споразумението за прекратяване на огъня от Минск.
Германският канцлер Ангела Меркел предупреди днес, че конфликтът в Украйна може да прерасне в по-голямо противопоставяне, съобщи ДПА.
"Украинската криза в никакъв случай не е просто регионален въпрос.Тя засяга всички ни", каза Меркел в реч в Института "Лои" в Сидни.
Тя разкритикува Русия за това, че "допринася за дестабилизацията", и заяви, че особено застрашени от събитията в Украйна са Грузия и Молдова.