В проекта е регламентирана цялостно разузнавателната дейност в България с изключение на военното разузнаване, което се предлага да бъде регламентирано с проекта за Закон за военното разузнаване, предаде БТА.

Депутатите решиха, че Държавна агенция "Разузнаване" е в системата на изпълнителната власт чрез подчиняване на Министерския съвет.
Според закона "разузнавателна информация" е всяка информация за чужди страни, организации и лица или за свързани с тях български организации и лица, която е от значение за суверенитета и териториалната цялост на държавата.
Агенцията ще "разкрива, предотвратява и противодейства на посегателства срещу независимостта и териториалната цялост на страната", добавя БГНЕС.

Изрично е посочено, че на агенция "Разузнаване" няма да се поставят задачи от вътрешнополитически характер.

Предвижда се Министерският съвет да прави предложение до президента за назначаване на генералния директор, на неговите заместници. Регламентирано е сътрудничеството с разузнавателни органи на други държави и структури в НАТО и ЕС.

Предлага се да бъде въведена нова фигура за българското разузнаване - инспекторът. Той ще бъде на пряко подчинение на председателя, но ще се назначава от министър-председателя и ще има възможност да докладва на него в случай на разпореждане от председателя конкретна проверка да бъде спряна или да не бъде започната.

С новия закон се осъществява и девоенизацията на разузнавачите. Те вече ще имат статут на особена категория държавни служители. Ще се ползват и със специална закрила на държавата заради специфичните задачи зад граница.

Цялостно е регламентиран статутът на служителите. Посочени са ограничения за информацията, която може да бъде предоставяна при осъществяване на парламентарния контрол, от който са изключени данни относно организацията, средствата и способите при изпълнение на специалните задачи, осъществени чрез оперативно-разузнавателна дейност, и за служители и лица, които сътрудничат на агенцията.

Зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков посочи, че най-голямото постижение на законопроекта е девоенизирането на разузнаването. Той поясни, че трябва да се обмислят някои текстове, като например дали да се постави задължително изискване председателя и заместниците му да имат 10-годишен професионален стаж в службите или да се остави и лица без стаж в разузнаването да заемат тези постове.

Венцислав Лаков от "Атака" приветства преминаването на разузнаването на подчинение на министър-председателя. Проблем, според "Атака" е, че се ограничават права по законите за достъп до информация и за класифицирана информация. Няма срокове за унищожаване на събраните лични данни, отчете Лаков и добави, че парламентарният контрол трябва да се осъществява на паритетен принцип.

Вчера парламентът прие на първо четене законопроекти за военното разузнаване и за управление на системата за защита на националната сигурност. Синята коалиция поиска дейностите на цивилното и на военното разузнаване да бъдат регламентирани в общ закон. На тази идея обаче се противопоставиха както министърът на отбраната Аню Ангелов, така и БСП и „Атака”.

Вътрешният министър Цветан Цветанов пък обяви категорично, че ГЕРБ няма да се съгласи да отмени осветляването на кадрите на бившата Държавна сигурност по високите етажи на разузнаването въпреки настояването на спецслужбите. Няма да бъде застрашен животът на нито един служител на службите за сигурност заради обявяване на името му от Комисията по досиетата, отсече той.

Парламентът гласува Съветът по сигурността да е консултативен и координационен орган към МС с основна задача да подпомага правителството при общото управление и премиера при осъществяване непосредственото управление на системата за защита на националната сигурност.