Това са част от приетите на първо четене промени в Закона за здравното осигуряване. Във вота участваха 142 народни представители, от които 100 гласуваха "за", а 42 - "против", съобщиха "Фокус" и БТА. Депутатите от БСП и ДПС гласуваха против.

Промените предвиждат разделяне на пакета от медицински услуги, заплащан със средства от бюджета на НЗОК, на основен и допълнителен.

Конкретните медицински дейности, които ще се включват в пакетите, ще продължат да се регламентират, както и досега - с наредба на министъра на здравеопазването. Предвижда се увеличаване състава на надзорния съвет на НЗОК с двама представители на държавата, с което ще се създадат условия за оптимално изпълнение на неговите задължения, предвид увеличаването на функциите му.

С цел подобряване на събираемостта на здравните осигуровки са предвидени мерки за повишаване на личната отговорност на гражданите по отношение на солидарния модел. Предвижда се от 2016 г. поетапно увеличаване - с по 5 процента годишно - на размера на здравноосигурителния доход, върху който държавата внася вноски за лицата по чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване.

"От началото на 2016 г. тези, които се осигуряват сами, ще имат шестмесечен период, в който да заплатят всички здравни вноски, които са пропуснали през последните три години. След изтичането на този период, за да възстановим здравноосигурителните си права, ще трябва да покрием всички вноски, които не сме заплатили от началото на здравноосигурителния модел", обясни в пленарната зала Петър Москов, цитиран от БГНЕС.

Промените предвиждат още отстъпките в цените на лекарствата да бъдат договаряни централизирано, ако намаления не са договорени, продуктите да не бъдат включвани в Позитивния лекарствен списък.

Като цяло промените са стъпка в правилната посока, заяви в хода на дебатите депутатът от групата на АБВ Иван Станков. Според него обаче законопроектът има редица слабости. По думите му промените в здравноосигурителната система са абсолютно наложителни, те трябва да осигурят по-рационално използване на средствата.

В отрицателен вот председателят на Парламентарната група на "БСП лява България" Михаил Миков заяви, че с гласуваните промени мнозинството е подкрепило разделянето на обществото на граждани, които имат пари и такива, които не. По думите му, от 1999 г. средствата за здравеопазване са се увеличили с над 1000%.

"С това гласуване ръкопляскате за това гражданите, освен вноски, да плащат допълнително. Ръкопляскате гражданите да чакат администрацията да решава дали те са болни. Ръкоплякате още веднъж да делим хората на такива, които имат възможност да се лекуват и такива, които няма да се лекуват и ще умират. Това да се нарича здравна реформа е цинизъм.", категоричен бе Миков.

Д-р Петър Москов обясни, че правителството е заложило цели, към които се стреми.

"Целите са единствените, които може да заложи една система на здравеопазване. Ако те не са били поставени досега, това е ясно защо вкарваме все повече и повече пари в нея. Какво е основният пакет на касата? Това са заболяванията, които водят до 95% от тези лоши показатели. Те са ясно разписани и лесно проследими в концепцията", заяви д-р Москов.

Той посочи, че не приема подхода да се нарича популизъм това, че мнението на пациентите ще бъде част оценката.

Идея: Държавните болници обединени в група

Работим по идея държавните болници да бъдат обединени в група, каза пред журналисти д-р Петър Москов преди заседание на парламентарната комисия по здравеопазване, цитиран от БТА.

"Възможността за централизирано договаряне на различни позиции, за които в момента се плаща скъпо и прескъпо, е добра идея", допълни здравният министър.

Москов каза, че продължава и работата по всяка една възможност статутът на болниците да престане да бъде търговски. По думите му това, което изисква най-много време, е начинът на уреждане на задълженията на болниците, а всичко друго е технологична процедура.

С нова проектонаредба, за която в момента тече 14-дневен срок за обществено обсъждане, се цели, по думите на Москов, "процентите, които фармацевтичните компании дават като възможни отстъпки, да влизат обратно в бюджета на Националната здравноосигурителна каса".