Заради това автор на АФП определи Дубчек като "един нетипичен апаратчик от Прага", а мечтата - като "красива, но ефимерна", при това "безмилостно смазана не след дълго от съветските танкове".

На тази дата 46-годишният словак с чаровна усмивка, толкова различна от намръщените лица на другарите си, оглавява Комунистическата партия на Чехословакия (КПЧ) след догматика Антонин Новотни, много непопулярен в пражките интелектуални кръгове и сред словаците, настояващи за по-широка автономия в двунационалната държава, анализира събитията от 1968 г. Ян Маршал от Франс прес.

"Дубчек безспорно е символ на така наречената Пражка пролет, но историческата му роля е по-сложна", казва историкът Олдржих Тума, цитиран от Маршал.

"Той ходеше на разходки, посещаваше обществен басейн и заедно с обикновените хора гледаше футболни и хокейни мачове. Дали обаче имаше ясна политическа визия? Той бе преди всичко комунист и нито веднъж не пожела да излезе от тази рамка", констатира историкът.

Какво се случи

През март новото ръководство на компартията обявява курс към реформи на фона на демонстрации срещу президента Новотни. Под натиска на протеста той подава оставка, избран е ген. Лудвиг Свобода.

Вижте снимки от събитията >>

Комунистически лидери и държавни ръководители от други страни - Леонид Брежнев, Валтер Улбрихт, Владислав Гомулка, Тодор Живков, Янош Кадър се събират по-късно същия месец в Дрезден, разтревожени от обществената активност в Чехословакия.

Ето какво ни напомня справката за събитията в "Декомунизация"

На 26 март Политбюро на ЦК на БКП се събира и започва да обмисля мерки, за да не стигне информация за събитията в Чехословакия до българската общественост и за "подобряване работата на партията с интелигенцията, младежта и особено студентите". Три дни по-късно пленум на ЦК на БКП прави извода: "Ако Чехословакия не успее да се справи с контрареволюцията, то ние сме длъжни да се намесим и да я спрем."

Точно три месеца след избирането на Дубчек начело на ЧКП е публикувана програмата на чехословашката компартия за построяване на "социализъм с човешко лице":

• свобода на словото и печата, на придвижване, на дебат и на сдружаване,
• парламентарен контрол върху репресивните органи,
• независимост на съда,
• федерализация на Чехословакия,
• възможност за многопартийни избори.

Реформата на политическата система трябва да стане в 10-годишен период.

Дни по-късно реформаторът Черник съставя ново правителство. Интересът е силен, както се вижда от снимката, на която Дубчек е обсаден от журналисти. 



На 22 април Секретариатът на ЦК на БКП утвърждава "разгърнати мероприятия за подобряване идеологическата работа с интелигенцията и студентската младеж".

На 28 април Тодор Живков отива при Дубчек в Прага.

Чешкият комунистически лидер подробно разказва на българската партийна и правителствена делегация за промените в страната си.

"Искам да ви уверя, че ние желаем да ви разберем, защото ние също имаше такива събития преди 12 години|в нашата партия. На нашия априлски пленум (1956 г. - б.р.), който ние наричаме исторически априлски пленум и под знака на който се провежда политиката на нашата партия, ние разгледахме въпросите, с които се бяхме сблъскали и които вие сега обсъждате в ПК на вашата партия: ликвидиране последиците от култа към личността, подобряване методите и стила на работа, разчистване пътя на социалистическата демокрация в партията и страната, ликвидиране на закононарушенията, реабилитиране на репресираните..." казва Живков и разказва за тогавашните събития и личности у нас.

За актуалната ситуация Живков изказва на чешките другари своите съображения, че е "много важно тези събития, този процес във вашата страна да се ръководи от партията".

Премиерът Черник прави уговорката: "В никакъв случай ние не искаме да създаваме някакъв чехословашки модел, който да служи за пример на останалите социалистически страни". Той уверява гостите от България, че "цялото движение, което сега протича у нас, е започнато от партията и партията го ръководи".

Стенограма от разговора може да се намери на 1968bg.com>>

Само след по-малко от 3 месеца Живков ще предложи военна намеса я Чехословакия ...

В началото на месец май на среща в Москва между комунистическите лидери на СССР, Полша, ГДР, България и Унгария идват и първите предложения за военно решение, против е Янош Кадар (председател на УСРП).

Започва и дрънкането на оръжие като форма на политически натиск. Силите на Варшавския договор провеждат през май и юли-август няколко военни учения, които може да се тълкуват като подготовка за военна интервенция.

На лидерска комунистическа среща в средата на юли (България, ГДР, Полша, СССР и Унгария) остро е осъдена политическата линия на чехословашката компартия. Тодор Живков предлага да се действа с военна сила, защото "без нашата решителна подкрепа здравите сили в страната трудно ще се организират... те трябва да почувстват подкрепата на нашите въоръжени сили, помощта на Варшавския договор".

Изтъкваме, че от всички срещи и разговори отсъства румънски представител.

В края на юли германски, полски и унгарски войски по границите с Чехословакия са приведени в повишена бойна готовност. Български бойни подразделения (от Елхово и Харманли) са мобилизирани и транспортирани в СССР.



На 1 август в Черна-над-Тисоу (град в източната част на Словакия) се събират комунистическите ръководства на СССР и Чехословакия. Приемат се секретни споразумения, които да върнат страната към съветския модел. Това обаче не се случва и две седмици по-късно - на 13 август - Леонид Брежнев получава отговор от Дубчек, че това са вътрешни работи на Чехословакия.

На 16 август ЦК на КПСС взима политическото решение за военна интервенция.

Окупацията

На 20-и срещу 21 август започва операция "Дунав" на силите на Варшавския договор, припомня ни справката на сайта "Декомунизация". В Прага извършват въздушен десант съветски десантни войски. От ГДР през западната граница в Чехословакия навлизат съветски и източногермански войски. От Полша настъпват съветски и полски войски. От Унгария навлизат съветски дивизии от Южната група войски и една унгарска дивизия. От изток през чехословашко-съветската граница настъпват съветски войски и българският 12-и мотострелкови полк.



За един ден на 21 август 1968 г. цялата територия на Чехословакия е под контрола на силите на Варшавския договор.

Само през първите дни окупацията взема близо сто жертви.

Съдбата на Дубчек

"Как можаха така да постъпят с мен, след като посветих целия си живот на сътрудничеството със Съветския съюз. Това е най-голямата трагедия в живота ми", оплаква се Дубчек, преди да бъде арестуван, откаран в Москва и принуден да подпише унизителен протокол за "нормализиране на ситуацията", напомня Ян Маршал от АФП.

"Винаги съм го смятала за почтен човек и мъж с характер. Но същевременно и колеблив, по-скоро символ, отколкото участник в събитията", посочва социоложката Иржина Шиклова.

През април 1969 г. Дубчек е отстранен, а народът се примирява въпреки саможертвата на много чехи и словаци, сред тях студентът Ян Палах, който се самозапалва на 19 януари с.г. с надеждата да събуди съвестта на хората.

Изключен от комунистическата партия и изпратен за 15 години в управата на горските стопанства, Дубчек се завръща после за кратко на политическата сцена и оглавява чехословашкия парламент. Умира 70-годишен на 7 ноември 1992 г. от рани, получени при автомобилна катастрофа.