От църквата твърдят, че това е стара технология, използвана в целия православен свят. Художници обаче определиха изображенията като класически кич, който унищожава старите стенописи, предаде БНТ.

Митрополитската църква „Св. Марина”, която е паметник на културата, бе облепена с щамповани икони по време на ремонта, който кипеше преди рождения ден на патриарха и където дядо Максим отпразнува 97-та си година.

Сега в църквата „Света Марина” върху прясно измазани със синя боя стени и тавани са залепени изображения на Исус Христос, Богородица и почти всички светии. Нишите и балконите са оградени с шарени кантове, дървените иконостаси и тронът са оцветени в кафяво и златно с блажна боя. Старите мраморни подови плочи са заменени от нов лъскав гранитогрес.

От митрополията са категорични, че автентичните шест икони в храма са съхранени и платната не са лепени върху стари изображения. За да бъдат консервирани истинските стенописи, е решено да се приложи гръцка технология, в която се използва канава, твърдят от митрополията. При намирането на достатъчно средства ще започне истинската реставрация на оригиналните стенописи.

Архивни кадри обаче показват друго. Макар и плачещи за реставрация, върху тавана на храма ясно се виждат изображения на светци. Оригинални икони имаше и върху парапета на балкона, който също е тапициран с новите платна.

"Имаше стенописи, които нямат нищо общо с това, което е в момента. Когато нещо не е автентично, то няма стойност. Това са едни принтери и нищо повече", коментира художникът Ангел Пачаманов.
"Не може върху стенописи в църква, дори и сив да е бил таванът, да се лепят тапети", категоричен е художникът Анастас Хранов.

Според историка Рада Банялиева църквата "Св. Марина" е емблема на града и независимо дали стенописите са взрожденски или средновековни в случая става за принципи - "принципа на съхранение на експонатите, принципа на показването и създаването на онази връзка между минало и настояще, която не ми се иска да се нарушава".

От Пловдивска митрополия са категорични, че не се притесняват от критиките на арт общността. 
"Самите икони са взаимствани като прототипи от Света гора – светинята на целия православен свят, и по никакъв начин не е променен, видоизменян или пък нарушаван канонът, да пази Господ", казва отец Георги.

Според стенописеца Аркадиуш Жабовски обаче, в църквата „Св. Марина” е нарушен канона.
„В Академията имахме специален предмет, в който изучавахме каноните на православната църква. При положение, че патриархът и митрополитите толкова яростно бранят канона и не правят никакъв компромис за нищо, безочливо го нарушават, ако става въпрос за стенописите”, коментира Жабовски.
Според него "църковните настоятелства, спестявайки пари или по-лошо, отклонявайки средства, обричат българските църкви и параклиси да нямат трайни стенописи, които и в момента избеляват след едва две-три години”.

Художникът държи да се знае, че една църква се реставрира, като се изписва за десет години, което е нормално. Парите разпределени във времето за такава работа според него не са някаква голяма сума. Привежда пример с Пампоровската църква. Тя е изписана за около 250 лева за квадратен метър. Това не е ужасяваща цена, като се вземе предвид,че са я изписвали професори от Академията.

Храм "Света Марина” е строен през 18 век от гърци. Когато те дошли в България, за да си търсят земите и имотите, тогавашните монаси решили да замажат с мазилка стенописите, за да не могат гърците да имат претенции към църквата. В митрополитския храм през 30-те години на миналия век са правени нови стенописи, върху старата мазилка, но истинските все още стоят запечатани и никой не ги е виждал.