Европа отново разединена пред лицето на кризата
Разединението на Европа по кризата на дълга отново лъсна на съвещанието на финансовите министри във Вроцлав, Полша, където не бе постигнат никакъв напредък по въпроса за помощта на Гърция, а отношенията с Вашингтон започнаха да се изострят.
Неуспехът разгневи бившия председател на Европейската комисия Жак Делор, който го определи като "страшен удар", нанесен на "онези, които от 1948 г. работят за мирна и просперираща Европа". Делор разкритикува бездействието на политическите водачи в момент, когато ситуацията в Гърция се влошава.
Гръцкият премиер се отказа от участие в сесията на ООН в Ню Йорк, за да се увери, че страната му изпълнява условията, определени от международните кредиторите в замяна на нови заеми. Следващата седмица се очертава като ключова за прилагането на решенията (взети от еврозоната) и за инициативите, които Гърция предстои да вземе, съобщиха от канцеларията на премиера.
Съвещанието на европейските финансови министри в Полша трябваше да помогне да се преодолеят пречките, които все още спъват конкретизирането на втория план за подпомагане на Атина на стойност 160 милиарда евро, обещан на 21 юли. Нищо подобно не стана: министрите не намериха решение по гаранциите, изисквани от Финландия срещу нови заеми за Атина. Нещо по-лошо – те отложиха за октомври решението за отпускане на нов транш от помощта – шестия от 8 милиарда евро - от първия спасителен план от май 2010 г. за Атина, която жестоко се нуждае от тези пари: без тях рискува да фалира. Това положение би имало драматични последици и цена за зоната на еврото, предупреди Европейската комисия.
Друг признак за разединението: Европа не постигна напредък по таксата върху финансовите транзакции, горещо препоръчвана от Париж и Берлин. Налице са големи разногласия по този въпрос, тъй като много държави се опасяват това да не доведе до бягство на транзакции извън Европейския съюз, призна полският министър на финансите Яцек Ростовски. Те не успяха да покажат единство и по въпроса за банките.
Шведският министър на финансите смята, че банките на Стария континент очевидно имат нужда да бъдат рекапитализирани, с което подкрепи Международния валутен фонд, според който ситуацията е спешна. Повечето европейски водачи се бяха противопоставили на МВФ, изтъквайки, че техните финансови институции за в добро здраве.
Все пак някои министри като на Испания Елена Салгадо признаха, че е необходимо банките да се контролират чрез тестове за издръжливост и да се подсилят. Остава да се види под каква форма. Единственото, по което европейците бяха единни, са критиките им срещу американския министър на финансите Тимъти Гейтнър, който бе поканен по изключение на срещата. Той се възползва, за да даде съвети на европейците как да излязат от кризата – като например да дадат "повече огнева мощ" на Европейския фонд за финансова стабилност (FESF) за страните, изпаднали в затруднения и да сложат край на разногласията си. Засегнати от думите му, европейците – правителствата, както и Европейската централна банка – припомниха на САЩ задълженията им в бюджетната сфера, като изтъкнаха техния колосален публичен дълг. "Да се стреля по носителя на лоши вести изглежда е новата стратегия" на европейците, посочи икономистът Сони Капур, ръководител на центъра за анализи Re-define, и нарече 27 -те "шовинисти, дребнави и нерешителни".