Изказването бе направено в отговор на въпрос на депутата Георги Пирински на фона на твърденията, че ще се наложи страната да внесе 6 млрд. евро или 17% от БВП в спасителния фонд за закъсали държави от еврозоната.

Критиките бяха провокирани и от факта, че решението за Пакта "Евро плюс" бе взето в последния момент и "на подпис" и впоследствие стана ясно, че финансовият министър Симеон Дянков и управителят на БНБ Иван Искров са имали възражения. 

Възраженията от БНБ са се отнасяли до възможните позитивни и негативни за страната последици от включването ни към този документ. В разговора по-късно е уточнено, че опасенията са неоснователни, заяви днес Борисов. Решението на кабинета е било подкрепено и от Дянков. По думите му политическият характер на заявената подкрепа за Пакт "Евро плюс" и присъединяването ни към него не налагат предварително одобрение от парламента.

"Наложи се още веднъж да разговаряме с финансовия министър, с външния министър и с Иван Искров по простата причина, че имаше несъответствие в цифрите, които България трябваше евентуално в бъдеще да внася като по-голяма такса, коментира премиерът.

Що се отнася до спасителния фонд, България ще плаща вноската си едва след като бъдем приети в Еврозоната, заяви премиерът Борисов.

Народният представител Георги Пирински предложи правителството да заяви ясно, че не приема и няма никакви ангажименти спрямо страни, изпаднали в затруднения, докато България не е член на Еврозоната.

Пактът за еврото е инициатива на Франция и Германия, подкрепена и от шест страни извън еврозоната, сред които и България. Той предвижда мерки за повишаване на конкурентоспособността, уеднаквяване на данъчната основа при корпоративното облагане, както и обвързване на заплатите с ръста на производителността. Възраженията срещу него бяха свързани основно с това, че България като по-бедна страна има интерес да запази данъчните си предимства за инвеститорите и да търси по-бързо догонване на доходите.

Вноските в спасителния фонд, който след 2013 г. ще бъде със записан капитал 700 млрд. евро, са задължителни за всички страни от еврозоната. Ако България влезе в еврозоната, тя ще трябва да внесе 350 млн. евро като кешова вноска за период от пет години. Общият ангажимент би достигнал 3 млрд. евро за период от 12 години, ако се наложи да бъдат активирани гаранциите. За одобряването на постоянния спасителен механизъм е необходима промяна в Лисабонския договор, която трябва да се ратифицира от всички страни в ЕС.