БГНЕС
Около 2,2 млрд. евро ще струва газовият хъб
Прогнозната стойност за изграждане на газов хъб на територията на България е 2,2 млрд. евро.
Това пише в проекта, представен от министър-председателя Бойко Борисов на срещата на високо равнище на Групата за изграждане на газовите връзки в Централна и Югоизточна Европа, която се проведе в София.
За модернизация на съществуващата инфраструктура ще са необходими още 140 млн. евро.
Премиерът посочва, че географското разположение на България я определя като стратегически партньор.
Страната разполага с добре проектирана национална газопреносна мрежа и балансирана транзитна национална система с газохранилище.
Сред плюсовете, отбелязани от Борисов са добивът на нефт и газ в региона, ниско вътрешно потребление, което осигурява капацитет за транзит и др.
Като други предимства на страната се отбелязват прозрачните процедури за доставки и строителство на справедливи цени и наличието на дългосрочен и краткосрочен капацитет.
Посочва се още, че България ще ползва натрупания европейски опит по развитието на търговски платформи, както и “Единна система за управлението на газовите потоци”, предварително съгласувана с Европейските газови партньори.
„Именно на границата на ЕС трябва да бъде хъбът. Интерконекторът с Гърция ще донесе и втечнен газ. Ако прибавим и реверса с Турция, може да дойде и азерски газ. Надявам се, че периодът на конфронтацията ще отмине“, заяви Борисов след среща с еврокомисарят по енергийния съюз Марош Шефчович.
По думите на премиера, оттук нататък дали ще мине "Турски поток" и от къде ще излезе, това са идеи и предложения.
С тези интерконектори ще дадем възможност на пазара да регулира цените. Който даде най-добри цени на газ, от него ще купим, каза Борисов.
От проекта за газовия хъб
В презентацията се отбелязва, че за реализацията на проекта за газов хъб е необходимо модернизация на съществуващата инфраструктура и изграждането на нова такава.
В частта „Модернизация” е заложено повишаване на мощността на КС Странджа с 10 MW, изграждане на лупинг Лозенец – Рупча – 50 км, изграждане на 20 км. газопроводи и модернизация и разширение на северен полупръстен с приблизително 272 км.
В частта „Изграждане на нова инфраструктура” е включено изграждането на приблизително 844 км газопроводи,2 компресорни станции с обща инсталирана мощност 265 MW (в района на Левски и на Провадия) и изграждане на приемен терминал.
Според предварителните разчети прогнозната стойност на инвестицията за изграждане на нова инфраструктура е 2,2 млрд. евро, а за модернизацията и разширението на северен полупръстен ще са необходими 140 млн. евро. Предвижда се и изграждане на допълнителен капацитет за съхранение - разширение на ПГХ „Чирен“ и изграждане на ново ПГХ.
В допълнение на енергийната ефективност, газовата инфраструктура позволява намаляването на вредните емисиии в сравнение с тези генерирани от топлоцентрали, коментира премиерът екологичния ефект.
На срещата в София България, Гърция и Румъния се договориха да стартират и подгрупа за изграждане на Вертикалният газов коридор. Очаква се Унгария да обяви решението си дали ще участва в подрупата.
АНКЕТА: Ще разпределя ли България газа за Европа?
За модернизация на съществуващата инфраструктура ще са необходими още 140 млн. евро.
Премиерът посочва, че географското разположение на България я определя като стратегически партньор.
Страната разполага с добре проектирана национална газопреносна мрежа и балансирана транзитна национална система с газохранилище.
Сред плюсовете, отбелязани от Борисов са добивът на нефт и газ в региона, ниско вътрешно потребление, което осигурява капацитет за транзит и др.
Като други предимства на страната се отбелязват прозрачните процедури за доставки и строителство на справедливи цени и наличието на дългосрочен и краткосрочен капацитет.
Посочва се още, че България ще ползва натрупания европейски опит по развитието на търговски платформи, както и “Единна система за управлението на газовите потоци”, предварително съгласувана с Европейските газови партньори.
„Именно на границата на ЕС трябва да бъде хъбът. Интерконекторът с Гърция ще донесе и втечнен газ. Ако прибавим и реверса с Турция, може да дойде и азерски газ. Надявам се, че периодът на конфронтацията ще отмине“, заяви Борисов след среща с еврокомисарят по енергийния съюз Марош Шефчович.
По думите на премиера, оттук нататък дали ще мине "Турски поток" и от къде ще излезе, това са идеи и предложения.
С тези интерконектори ще дадем възможност на пазара да регулира цените. Който даде най-добри цени на газ, от него ще купим, каза Борисов.
От проекта за газовия хъб
В презентацията се отбелязва, че за реализацията на проекта за газов хъб е необходимо модернизация на съществуващата инфраструктура и изграждането на нова такава.
В частта „Модернизация” е заложено повишаване на мощността на КС Странджа с 10 MW, изграждане на лупинг Лозенец – Рупча – 50 км, изграждане на 20 км. газопроводи и модернизация и разширение на северен полупръстен с приблизително 272 км.
В частта „Изграждане на нова инфраструктура” е включено изграждането на приблизително 844 км газопроводи,2 компресорни станции с обща инсталирана мощност 265 MW (в района на Левски и на Провадия) и изграждане на приемен терминал.
Според предварителните разчети прогнозната стойност на инвестицията за изграждане на нова инфраструктура е 2,2 млрд. евро, а за модернизацията и разширението на северен полупръстен ще са необходими 140 млн. евро. Предвижда се и изграждане на допълнителен капацитет за съхранение - разширение на ПГХ „Чирен“ и изграждане на ново ПГХ.
В допълнение на енергийната ефективност, газовата инфраструктура позволява намаляването на вредните емисиии в сравнение с тези генерирани от топлоцентрали, коментира премиерът екологичния ефект.
На срещата в София България, Гърция и Румъния се договориха да стартират и подгрупа за изграждане на Вертикалният газов коридор. Очаква се Унгария да обяви решението си дали ще участва в подрупата.
АНКЕТА: Ще разпределя ли България газа за Европа?