С предлаганите за приемане от Народното събрание изменения се разширява обхватът на понятието "длъжностно лице". В него ще попадат също заемащите служба в общинските администрации, хората, изпълняващи ръководна работа или работа при обединение от търговци, или друга публична функция.

Идеята е да се уеднакви режимът на корупционните престъпления, така че наказателноправните норми да се прилагат симетрично за длъжностни лица от публичния сектор и за длъжностни лица от частния сектор, съобщиха от правителствената пресслужба.

За длъжностните лица, които нарушават или не изпълняват задълженията си, или превишат правата си и от това произлизат значителни вредни последици за физически, юридически лица или обединения, се предлага нов състав на престъплението по чл. 221 от НК – наказание до 4 години затвор и лишаване от права.

За пръв път се предлага да се инкриминира търговията с влияние при осъществяване на търговска дейност. Това деяние се характеризира с висока степен на обществена опасност, но в момента не попада в обхвата на наказателния закон, мотивират предложението си министрите. Законопроектът предвижда до 5 години лишаване от свобода и глоба за търговци, ръководители и служители в юридически лица и еднолични търговци, които искат или приемат подкуп, за да упражнят влияние при вземане на решение от друго лице.

От наказателна отговорност се освобождават предложилите, обещалите или дали подкуп или облага, ако са извършили деянието, за да защитят законно право или интерес, и ако незабавно и доброволно са съобщили за това на съответните органи.

За искане, даване, получаване и посредничество при т.нар. "стопански подкуп" по чл. 225б от Наказателния кодекс отпада изискването облагата да е само имотна. Размерът на наказанието за стопански подкуп се увеличава на до 5 години и глоба от 500 лв. до 2000 лв. В сега действащия кодекс то е до 2 години и глоба в размер 100-300 лв.

Предлаганите промени са и в отговор на препоръките от Независимия технически анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата. Анализът е изготвен миналата година, а законодателните промени са залегнали в Плана за действие за изпълнение на препоръките от доклада на Европейската комисия от януари 2017 г. по Механизма за сътрудничество и оценка, подчертаха от Министерски съвет.