Това е мъдро решение за БПЦ без да наруши православното единство, коментира пред Дир.бг проф. Калин Янакиев – философ и автор на много книги с богословско съдържание.

На 9 ноември Светият синод получи писмо от Македонската църква, която не е призната от православния свят, след наложена схизма от Сръбската църква. В писмото се предлага Българската патриаршия да възстанови евхаристийното общение с Македонската църква, а тя ще признае Българската православна църква като Майка Църква".

- Защо Българската патриаршия бави своето решение?

- Засега няма официална позиция на БПЦ дали ще приеме или не предложението.
Има една декларация, в която се казва, че каноничната ситуация е сложна и тя действително е сложна. Но аз веднага трябва да кажа, че се отнасям изключително положително към това писмо на Македонската църква към нашата и бих се радвал това писмо да има положителен отговор.
Защото от една страна това би поправило една несправедливост – македонската православни християни, тяхната църква, да пребивават в пълна изолация от православния свят при положение, че те са жива църква.
Второ, това би възстановило едно добро духовно единство между православните в България и православните в Македония, което на фона на замлъкналите напоследък национализми от двете страни и опит да се говори нормално върху история и върху настоящето ни е изключително позитивно.

Сложното в ситуацията е това, че Македонската православна църква (МПЦ) през 1967 г. се отделя самоволно от Сръбската патриаршия, към която е  била  присъединена след края на Първата световна война, не по църковни, а по държавно-политически причини. Тогава Македония попада  в границите на кралство Сърбия, а след това в новообразуваната Югославия и бива подчинена на Сръбската патриаршия.

През 1967 г. обаче тя се отделя самоволно и Сръбската православна църква (СПЦ) я поставя под схизма. Много строго канонически схизмата може да вдигне именно сръбската църква и тя е тази, която трябва да признае исканата автокефавилия от македонската. Очевидно е, че СПЦ десетилетия наред и до този момент не иска да направи това. Тя предлага една частична автономия вътре в границите на сръбската патриаршия.

Църквата в Сърбия готова за диалог с Македонската >>>

Въпросът е има ли някакви основания, които могат да направят БПЦ църква-майка, която да признае  автекефалията на македонската църква. Някакви основания има.

Първото. Официалното наименование на македонската църква е Македонска православна църква - Охридска архиепископия, а пък Охридската архиепископия е създадена още през Средновековието - в 1081 г., когато България е завладяна от Василий II Българоубиец, който обаче оставя тази катедра и тя се именува официално Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България.

Такава титулатура тя има през цялото Средновековие, включително през турското владичество, до 1767 г., когато с усилията на тогавашния константинополски  патриарх Самуил I Ханджери и със султанско ирадие  
опразва Охридската архиепископия, а епархиите ѝ се присъединяват към Константинополската патриаршия.

Понеже Охридската епархия е на територията, на която живеят македонски християни, има логика, те да се обърнат днес към онази църква, в чиято канонична територия някога е била Охридската архиепископия, а това е българската църква, тъй като ви казах, как се е наричала векове наред в титулатурата - „..и на цяла България“.

Второ основание. В нашия  църковен устав в едни от най-първите му членове се казва, че Българската патриаршия се явява правоприемница на  Доростолската архиепископия, Търновската патриаршия и Охридската архиепископия. Това е съвършено правилно включено в нашия устав, тъй като действително нашата патриаршия се явява правоприемница и на Охридската архиепископия. Това прави от своя страна логично МПЦ, която очевидно вижда, че няма да получи независимост от сръбската църква,  да се обърне към Българската православна църква, която й се явява в  това отношение църква-майка. Все пак това е записано в нашия църковен устав.

Макар тези основания да не са много строго канонични, защото все пак те са се отделили от СПЦ, те са основания.

Ако минем към определени опасения, които някои хора имат, че ако признаем МПЦ, се отказваме от църковно-историческото си наследство, защото Охридската архиепископия била на България, това е напразно, защото църквата е изградена не на етнически, а на териториален принцип. Да, навремето тя е била на каноничната територия на българската църква. Днес обаче там живеят македонски християни и няма абсолютно никакво предателство, освен ако не  разсъждаваме националистически,  БПЦ да признае Охридската архиепископия като първенствуваща на една територия, на която някога тя е била църква-майка.

Македонската църква: Не ставаме българи, ако БПЦ ни признае >>>

Има опасения и в определени църковно-националистически среди, че МПЦ се опитва отново да ни изхитри и неин националистичен ход. Това не е така, защото нямаше да предлага БПЦ да й стане църква-майка.

Единствено само един македонски митрополит се изказва против писмото на своите събратя с аргументи, че македонците така се предават на българите.

А тези които са написали писмото не изхождат от националистически причини.

Трето.  МПЦ има основания да иска да бъде автокефална църква, защото тя е жива църква, чийто храмове са пълни, лично мога да свидетелствам това, което съм видял в Охрид. По-голяма част от православните в Македония не са номинално православни, а църковно православни. Аз познавам три богословски християнски списания, които се издават от духовни лица от тяхната църква. Тя превежда много от съчиненията на древните Св. Отци, на което тук не се радваме достатъчно. Така че тя е една истинска жива църква, което означава, че е справедливо от християнска гледна точка тези хора да не бъдат поставени в изолация.

Горан Благоев: БПЦ трябва да приеме протегнатата ръка >>>

- Кой е полезният ход за БПЦ, според Вас?

- Има мъдро решение за БПЦ. Ако се вгледате в писмото на МПЦ до нашата там всъщност се съдържат три предложения:

- БЦП да възстанови евхаристийно единство, т.е литургичното единство - да  може да се служи заедно, да може да се причастяваме заедно;
- БПЦ да признае нейната автокефалия, в замяна на което македонската да я признае за своя църква -майка;
- БПЦ да започне преговори и разговори с останалите православни църква, да й съдейства за признаването й от тяхна страна.

Сега в писмото на македонската църква първото и второто предложение се имат като едно – влизаме в евхаристийно единство и ни признавате автокафалията.

Не може ли ние да влезем в евхаристийно общение с МПЦ, т. е. да може да съслужим заедно и да се причастяваме, защото това е и християнски братски мотивирано, но да не бързаме да се произнасяме по статута на тази църква - автокефална ли ще бъде, автономна ли ще бъде, каква ще бъде..

И вместо това да преминем направо към трета точка т.е. да започнем интензивни преговори с останалите църкви до постигане на консенсус относно статута на МПЦ.
Така от една страна ще изпълним братския си дълг към тези изолирани наши събратя християни и няма да "изнасилваме" църковното единство на православния свят, но ще работим за постигане на такъв консенсус.

Впрочем, доколкото чух днешната (вчерашната - б.р.) декларация на Светия синод, която все още не е официалната позиция, се центрира около това, че тя ще започне такива консултации.

Президентът и патриархът единни за Македония >>>

Това е обнадеждаващо, защото тези хора от 50 г. живеят в църковна изолация. Ние също, българите, сме живели в такава църковна изолация десетилетия наред  (1872-1945 г.), Българската църква не е била признавана от нито една православна църква. Това означава, че през този период всички кръстени, миропомазани и венчани в тази църква за останалия православен свят, не са били канонични.

Това не е небратско, това е несправедливо. Затова ние трябва да извършим едно братско дело като влезем в евхаристийно общение с македонската църква.

Не пречи да влезем.

Доколкото знам и се споменаваше и по медии, като русенски митрополит патриархът е приемал македонски духовници и може би дори е съслужил.

Така че сега това може да бъде направено вече на официално равнище, а за да не нарушим единството на православния свят, което също е важно, ние ще отговорим на МПЦ, че признаването на нейния автокефален статут може да стане само с консенсус на останалите православни църкви.

- Как виждате този процес като време?

- Влизането в евхастийно общение може да бъде обявено практически незабавно, при една добра воля, при една  проява на  кураж от БПЦ, а за преговорите с останалите църкви не знам, могат да продължат дълго, но ние ще сме изпълнили братския си дълг към тази църква и поне ние няма сме в изолация с нашите православни братя там.

- Откъде може да дойде най-големият отпор?

- Истинският отпор може да дойде от  Руската църква, тъй като тя има проблем с украинската православна църква, която също иска да получи автокефалия от нея. Опасенията са, че ако започне едностранно даване на автокефалия - ние даваме на Македония, може да се случи, че Константинол ще даде на Украйна или някой друг ще даде...
Това обаче не бива да ни засяга, това е в областта на църковната политика, а в областта на църковния дух, аз ви казах какво трябва да направим.

Президентът и патриархът единни за Македония >>>