Това сочат данни от национално представително проучване на НЦИОМ за общественото мнение за Изборния кодекс, предаде "Фокус".

Тези опасения се изказват предимно от хора на възраст между 50 и 59 години, със средно образование, от жители на малките градове и от политически апатични българи.

За последните 3 години делът на готовите да гласуват срещу заплащане нараства четири пъти – от 4% на 17%. Все още е висока обществената неприемливост към практиките на платения вот. 83% твърдят, че при никакви обстоятелства не биха гласували срещу заплащане. Този дял обаче е с 13% по-нисък от регистрирания в отговор на същия въпрос през 2008 г.
Широко разпространената практика на продаване на гласове отключва логиката "след като всички го правят, защо и аз да не се възползвам", коментират от НЦИОМ.

Общественото мнение е раздвоено по въпроса дали са защитени личните данни на избирателите. Най-силно недоволстват от това, че личните им данни се излагат на публични места хората на възраст между 30 и 39 години, жителите на малките градове и негласуващите.

Според 31% от интервюираните тайната на вота не е защитена.

Социолозите констатират още, че нарушенията на изборния процес са дотолкова видими, масови и рецидивиращи, че участниците в допитването свободно са поставяли на най-честите нарушения етикети като: "купуване на гласове", "стимулиран вот", "изборен туризъм", "гласуване на нишка", "гласуване под строй" и т.н. Под понятието "изборен туризъм" интервюираните разбират организирано "гласуване с автобуси от Турция", както и гласуване на повече от едно места, съобщава БГНЕС.

17% от интервюираните заявяват, че за тях е чиста загуба на време в почивния ден да ходят да гласуват. Подчертана липса на интерес към гласуване се регистрира сред най-младите до 29 години, сред столичаните, сред най-богатите, но също и сред бедните, нискообразованите и ромите.

Гласуването по интернет става все по-приемливо за българите, показва още изследването. 35% биха дали своя вот по електронен път, ако това бъде регламентирано със закон. 29 на сто от участниците в изследването, макар и да не са против гласуването по интернет, не биха се възползвали от подобна възможност, защото не ползват интернет. Една четвърт от запитаните заявяват, че предпочитат да дадат вота си в избирателна секция, а не да гласуват по интернет. Освен че става дума за навик, хората допускат, че електронното гласуване не е достатъчно защитено.
Идеята да се гласува по интернет е подкрепяна най-често от мъжете, от младите българи и от тези на средна възраст, от образованите, от хората със стандарт над средния, от жителите на столицата и на областните градове. Привържениците на ГЕРБ и на Синята коалиция по-често от останалите одобряват интернет-вота.

При въпрос, който не се отнася до личното желание за гласуване по интернет, а до отношение към принципната възможност да може да се гласува по интернет, обществената подкрепа за идеята е още по-висока. 54% от интервюираните одобряват предложението в проекта за Изборен кодекс на всички видове избори да може да се гласува и по електронен път. Едва 19 на сто са против, а 27% не могат да преценят.

Предвид силното обществено желание за по-голяма справедливост на изборите, има висока обществена подкрепа за идеите за промяна. С най-голямо одобрение – от 71%, се ползва идеята за въвеждане на принципа за уседналост на местния вот - право да гласуват да имат само гражданите, живели не по-малко от 12 месеца в съответната община.