Eвропейските лидери се съгласиха да отпуснат над 80 млрд. евро, от които 25 млрд. за спасяване на банките в Гърция. Отделно, 35 млрд. евро влизат в план за инвестиции за стимулиране на икономиката на страната - по идея на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, предаде БНР.

В замяна премиерът Алексис Ципрас обеща до сряда парламентът да одобри спешни законодателни реформи, които са по-тежки, от тези, на които гърците казаха "не" на референдума.

18-те държави кредиторки от еврозоната и гръцкото правителство се споразумяха в рамките на следващата седмица Гърция и останалите страни формално да подпишат дългосрочна програма за три години. През това време кредиторите ще поемат вноските по всички кредити на Атина, защото тя не може да си ги плаща сама.

Гърция ще получи "мостови заем" - 7 млрд. евро през юли, и 5 млрд. евро през август, за да бъдат погасени плащания по облигации, държани от ЕЦБ за юли и август, а също и да бъде изплатен висящият транш към МВФ в размер на 1,58 млрд. евро.

Оценки на лидерите

Имаме единодушно споразумение за получаване на нов заем срещу извършването на "сериозни реформи", написа първо в Туитър председателят на Европейския съвет Доналд Туск.  

По думите му с днешното решение "Гърция се връща в пътя" и ще бъдат избегнати политически и социални последици.

Имаме "Greekment", заяви умореният Туск. Използваната от него словосъчетание идва от думите "Greece" и "Agreement" (Гърция и споразумение). То е контрапункт на известното доскоро словосъчетание "Grexit", означаващо евентуалното напускане на еврозоната от Гърция.

Доволни сме от постигнатото, Гърция остава в еврозоната, обобщи Жан-Клод Юнкер.

Еврозоната е готова да облекчи дълговото бреме на Гърция, заяви германският канцлер Ангела Меркел, изключвайки обаче отписване на дълга, предадоха световните агенции.
По думите на Меркел налице са всички условия да започнат преговори по помощна програма за Гърция чрез Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ). Обемът на помощта може да достигне между 82 и 86 млрд. евро за 3 години.
До 25 млрд. евро от програмата ще бъдат използвани за рекапитализиране на гръцките банки, допълни Меркел, цитирана от БТА.

Меркел подчерта, че едва след приемането на реформите от парламента в Гърция и проверката на процеса от ЕК, МВФ и ЕЦБ ще бъде възможно третата помощна програма за Гърция да бъде гласувана в националните парламенти, включително в германския Бундестаг.

Канцлерът призова германския Бундестаг да одобри новата програма за Гърция, тъй като в постигнатото в хода на срещата споразумение „плюсовете преобладават над минусите“.

Френският президент Франсоа Оланд заяви, че гръцките банки най-вероятно ще останат затворени още няколко дни. През това време ще се очаква финализиране на споразумението.
Оланд отбеляза, че гръцкият дълг ще бъде "препрофилиран" чрез удължаване на падежите и несъмнено преговори по лихвите.

Гръцкото правителство „се бори достойно до края“, заяви премиерът Алексис Ципрас, като поясни, че постигнатото споразумение е „трудно“, но ще гарантира „финансовата стабилност“ и възстановяването на Гърция.

„Голяма част от гръцкия народ ще понесе това усилие, но ние ще продължим да се борим“ за „радикалните реформи, от които има нужда Гърция“, каза Ципрас.

Какви мерки трябва да вземе Атина до сряда:

• да утвърди мерки за рационализирането на системата си за ДДС и за разширяване на данъчната основа;
• да продължи преговорите си с МВФ, за да получи нов заем от ЕС;
• да приеме мерки за осигуряването на устойчивост на пенсионната система;
• да гласува пълна правна независимост на националната статистическа служба (през последните години се появиха сведения, че националната статистика на Гърция е манипулирала данни);
• да въведе полуавтоматична система за ограничаването на бюджетните разходи в случай на преразход въз основа на взаимодействие с фискален съвет;
• До 22 юли Гърция трябва да гласува граждански процесуален кодекс и да въведе в националното си законодателство директивата за възстановяване на банките.

Едва на основата на гласуването на тези текстове от парламента в Атина ще бъде възможно началото на преговори по трета спасителна програма (нов заем от ЕС), се посочва в решението на лидерите на страните от еврозоната, предаде БТА.

Специалният фонд

Гърция се съгласи с предложението да прехвърли държавни активи на стойност 50 милиарда евро в независим фонд. Целта на този фонд е да гарантира изпълнението на приватизационната програма, предписана на страната. Фондът ще бъде със седалище в Атина, а не в Люксембург, както бе предивдено и на което Гърция се противопостави.

Фондът ще бъде управляван от надзорен орган.

Възможностите са чрез управлението на тези активи да бъдат трупани печалби и от тях да се извършват разплащания по дълга.
Другата възможност е приватизирането на тази собственост и получените средства отново да бъдат насочвани към разплащането на задълженията към кредиторите.

Половината от средствата във фонда се предвижда да обслужват дълга, а останалите да бъдат вложени обратно в гръцката икономика, включително за рефинансирането на местните банки.

АНКЕТА: Ще извади ли СИРИЗА Гърция от кризата?