"По груба оценка говорим за десетки милиони в щети, не за стотици милиони. За България 0.6% от БВП (какъвто е критерият за искане на помощ - б.р.) е над 220 млн. евро, тоест засега ние нямаме причина да търсим този фонд. Ако през пролетта – март, април, страната ни пострада от наводнения, които не са изключени, ние се готвим за тях по цяла Европа, тогава ще търсим и този източник за помощ". Това заяви еврокомисарят след среща с премиера Бойко Борисов и министъра по управлението на средствата от ЕС Томислав Дончев, цитирана от БТА и "Фокус".
Вчера тя предупреди, че вероятно "страшното предстои", когато започне да се топи снегът.

По-рано днес Борисов коментира, че e минимален шансът България да получи пари за преодоляване на последиците от наводненията. "Едно време бяхме свикнали, че от Москва ще дойдат и ще ни спасят, сега чакаме Брюксел. Какво ще ни даде - чували и палатки", каза той. 

"Европа ще помогне на бедстващите със специален изолационен укрепващ материал, който е необходим на много места в България и отопляеми палатки с калорифери, както за пострадалото население, така и за хората, работещи на място", уточни Георгиева, цитирана от "Фокус". 
Полша и Италия са се отзовали веднага на искането на България за подкрепа на пострадалите - палатки и чували с пясък. Холандия, Белгия и Дания също са готиви да помогнат. 
Вчера България задейства Европейския механизъм за гражданска защита, като поиска 80 хиляди чувала с пясък, 50 палатки, подходящи за зимни условия, и 2000 квадратни метра геотекстил (материал, използван за подсилване на речни диги и язовирни стени).

Впечатляващо е, че предложенията за подкрепа идват в момент, когато самите Италия и Полша се борят с последиците от тежка зима, каза еврокомисарят.
На 4 февруари Рим се оказа блокиран от сняг, затворени бяха държавни учреждения, училища и музеи, трафикът бе изключително затруднен. 
В Полша пък жертвите от студа са над 45. 

В село Бисер ще бъде създаден Обществен съвет, който да определи как и колко бързо да се приоритизира помощта за хората, добави еврокомисарят.
Георгиева, която вече посети засегнатите райони, каза, че е трогната от хората там, защото не само са поели тежестта на бедствието, но и търсят начин да си помагат.
„Един мъж, загубил баща си, къщата му наводнена, ми казва: Г-жо Георгиева, трябва да се помага, аз имам в Харманли жилище, мога да отида там. Моите съседи къщата им падна, те нямат нищо, помагайте първо на тях”, разказа тя. 

Бързо ще пренасочваме програми, за да се дадат пари на хората възможно по-бързо за най-неотложните им нужди, заяви премиерът след срещата с Георгиева. Той уточни, че освен средства по европрограми и тези, които днес ще бъдат определени от кабинета, ще се отделят и суми от бюджета за ремонт на повредената инфраструктура - отнесени пътища и мостове. После парите ще бъдат възстановени от Брюксел, допълни премиерът.

Той се ангажира за бърза компенсация на хората, загубили в наводненията добитъка си. Възложено е на министрите  Цветан Цветанов и Мирослав Найденов да осигурят дърва за огрев.
Двамата министри ще бъдат на мястото, докато трае бедствието, разпореди Борисов.

Премиерът беше категоричен, в отговор на въпрос, че няма нужда от Министерство на извънредните ситуации. Вчера от БСП заявиха, че закриването на МИС е било голяма политическа грешка.

Според премиера, позицията да се обвиняват в момента кметовете е контрапродуктивна, защото дори да е констатирана нередност, кметът няма нито пари, нито възможности, а държавата не отговаря за подобни язовири.

Томислав Дончев смята, че ще бъде много трудно да се възстановяват веднага разходи по оперативни програми, свързани с бедстващите райони. По думите му има какво да се направи, но по отношение на ремонта на инфраструктурата и превенция на бъдещи подобни кризи.
Има възможност да се инвестира в система за мониторинг за водните съоръжения и чрез оперативна програма "Околна среда", която обаче, по думите на Дончев, трябва да се препрограмира.

По този повод още следващата седмица Дончев ще има разговори в ЕК. По думите му голяма част от разходите, свързани с превенция на риска, могат да бъдат покрити с европейски средства. Възможности съществуват и по отношение на компенсации за земеделските земи и селскостопанските животни, които могат да бъдат покрити от Програмата за развитие на селските райони. Говорим за ресурс от порядъка на десетки милиони, добави министърът.