На брифинг преди заседанието на Съвета по европейски въпроси към Министерски съвет, тя допълни, че сравнението между България и Румъния няма да е в наша полза, съобщи "Фокус".

"Другата последица от този доклад е влизането в Шенген. Няма директна връзка между доклада и Шенген, но при два последователни добри доклада, Румъния може да влезе. Нашите съседи имат основание за това. Шенген не е просто името на едно градче, то е икономика. България няма да отбележи съществен напредък в сравнение с миналия доклад”, посочи Кунева.

Според нея предстоящият тежък доклад се дължи на изключителното забавяне на мерките и липса на политическа и обществена воля, макар че "такава воля сега се появява".

По думите на Меглена Кунева, има три ключови събития, които е хубаво да започнат – избор на председател на ВКС, съдебен инспектор и започване на съдебната реформа.

На въпрос дали изчезналото тефтерче на Филип Златанов ще бъде отразено в доклада на ЕК, Кунева посочи, че от нейния опит може да прецени, че най-вероятно ще влезе, защото е веществено доказателство.
„Най-малко, че не се спазва процедурата по охрана”, коментира тя.

През октомври министърът на правосъдието Христо Иванов съобщи след среща с генералния секретар на ЕК Катрин Дей, че следващият доклад за България няма да бъде "кой знае колко позитивен".
По негова информация вероятно докладът ще бъде представен във втората половина на януари догодина.

Говорител на ЕК: Проверките остават

"Новата Европейска комисия възнамерява да запази механизма за сътрудничество и проверка, на който са подложени България и Румъния", съобщи на пресконференция в отговор на въпрос говорителят на комисията Мина Андреева. Тя добави, че докладите ще бъдат изготвяни веднъж годишно.

По нейните думи следващите доклади ще бъдат представени "в началото на следващата година", но все още датата не е определена.

"Засега продължаваме така, както ЕК правеше през последните години", допълни Андреева.

Процедурите срещу България

Вицепремиерът Кунева каза още, че от началото на членството ни в ЕС до днес Европейската комисия е започнала общо 328 процедури за неизпълнение на задълженията. Според нея, притеснителното е, че през последната година има двойно увеличаване - от началото на годината до 20 ноември има 47 процедури, а през 2013 година са били общо 19.

По думите на Кунева, причините за откриване на толкова много процедури за неизпълнение на задълженията са нестабилната политическа обстановка, предсрочното прекратяване на правомощията на предишния парламент и изоставането от страна на предишните правителства.

В Годишния доклад на ЕС за 2013 година относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС България е на 15-то място. Меглена Кунева посочи, че държавите с най-малко брой процедури са Хърватия, Малта, Литва и Дания, а с най-много Италия, Испания, Франция, Белгия и Гърция. С близки до нашите резултати са Унгария, Ирландия, Финландия, Холандия и Кипър.