За утвърждаването на документа се изискват подписите на 28-те представители на държавите в ЕС. Засега позицията на Белгия не е изяснена, след като миналата седмица властите в провинция Валония заявиха, че няма да упълномощят белгийския вицепремиер Дидие Рейндерс да подпише споразумението.

Бившият белгийски еврокомисар по търговията Карл де Гухт посъветва открито правителството да подпише, а след това да остави националният съд да се произнесе дали това действие е било законосъобразно. В деня, в който властите във Валония взеха своето решение, техният представител Пол Маниет бе повикан на среща в Елисейския дворец, където президентът на Франция Франсоа Оланд е настоял за преразглеждане на позицията.

Освен Белгия, сдържаност към подписването на споразумението изразиха също Румъния, България и Австрия. Очаква се възраженията на София и Букурещ да бъдат оттеглени покрай постигнатата договореност за отпадането на канадските визи за българи и румънци в следващата година.

Ако днес Съветът на ЕС не постигне напредък, възможно е до 27 октомври споразумението да бъде заверено "на подпис". За следващата седмица е насрочено заседание ЕС-Канада, на което се предвижда официалното парафиране на документа в присъствието на канадския премиер Джъстин Трюдо и на председателите на Европейския съвет Доналд Туск и на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

В случай, че споразумението бъде сключено официално, то ще може да бъде прилагано предварително до ратифицирането му в следващите две години от националните парламенти в 28-те държави от ЕС. За да започне предварителното прилагане, през декември се очаква положителното становище на Европейския парламент.

Споразумението бе договаряно в продължение на седем години.

Преди дни в Испания, Франция, Полша се проведоха масови протести срещу споразуменията с Канада и САЩ.

Недоволните граждани носеха надписи, гласящи, че с тези сделки местните ще обеднеят. Те скандираха "Това не са договори, това са държавни преврати!" и "Ние сме хора, не стоки!".